БИСЕРА ВЪЛЕВА
СВЕТЛИНИ И УБЕЖИЩА
рисунки и живопис
21.03.-05.04.2024
Изложбата ще открие Анелия Николаева на 21 март 2024 от 18.00 часа
„Носталгиите понякога са изпълнени със значения, свързани пряко със самото състояние на човека…“.
Мирча Елиаде. Образи и символи. С., 1998
Често смятаме, че напускайки едно място с познати предмети, лица и събития, напускаме и спомените си. Пътуването увлича. Но местейки се в различни географски точки, откриваме еднакви води, в които влизаме като същите хора. Няма значение дали това са водите на река Нааб или погубено място-спасение, биографията на спомена остава същата. Свечеряването и мимолетните отблясъци остават последния топос, който неизменно ни връща с константна емоция в дифузността на миналото. Съмненията и безсъниците, разбира се, биха могли да са буквални, защото тогава ще бъдат щастливо преодолени, тъй като конкретността не търпи междинни състояния.
Представените работи съзнателно търсят контарапункта в съчетаването на голямото и малкото, на светлината и тъмнината. Докато едните са предвидени да „дишат въздуха“ на големи експозиционни пространства, другите в интимния си размер приканват зрителя към самовглъбеност и лично общуване с образа. Но всички те са свързани с различни пътувания и специфични вътрешни състояния, преживявания, eмоции, които не могат да не бъдат реализирани, поне не илюстративно. Защото, както казва Мирча Елиаде, с когото започнах, „…ако наистина съществува пълна (емоционална) солидарност на човешкия род, тя би могла да бъде почувствана и „изявена“ само на нивото на Образите (не казваме на подсъзнателното, тъй като нищо не доказва, че съществува и надсъзнателно)“.
Бисера Вълева, март 2024
„Тънко чувствителна за нюанса, в пряк и преносен смисъл, Бисера Вълева не се задоволява с формалната външна ефектност на нещата – както в живота, така и в творчеството си. От тази отправна точка, би следвало да гледаме и нейните картини. Неслучайно самата художничка ни насочва да възприемаме творбите й абстрактно-асоциативно, независимо от конкретиката в сюжета…. Предишните й изложби никога не са просто „живопис“ или само „рисунка“. В тях е вграден подтекст, осмислящ самите пластични решения. Такова е и разбирането й за същността на това, което прави: никога елементарно повърхностно. В характера на артистичния й жест, се отразява една впечатляваща дисциплина, и неприсъща за деликатната женска природа твърдост, особено когато става въпрос за работата в ателието.“
Анелия Николаева, 2015
„Бисера Вълева винаги се е вълнувала от идеята за преливащите се граници, от представите за преходното и мимолетното, и в тези средоточия отново открива възможност за тълкуване чрез избора на техника и материал, избирайки ефимерността на деликатната природа на акварела и хартията.“
Анелия Николаева, 2017
