От години учените полагат усилия да овладеят термоядрения синтез на сливане на атомните ядра, който би осигурил на човечеството чиста и на практика безкрайна енергия.
Такъв термоядрен реактор от вида „Токамак“ съществува и в него участват ЕС, Индия, Китай, Русия, Южна Корея, Япония, както и държави, които имат собствени варианти на термоядрени реактори.
Генералният директор на ITER Пиетро Барабачи обясни, че COVID пандемията и забавените доставки на някои от компонентите, както и проблеми в качеството им са забавили реализацията на проекта, първоначално планиран за 2025 г. „Първа плазма, която се очакваше в края на идната година, беше слаботокова плазма – едва няколко процента от общия ток. Ще опитаме нещо различно. Ще прескочим тази стъпка и ще се насочим директно към такава, която да ни позволи да преминем към пълна магнитна енергия възможно най-скоро. Т.е. ще намалим общото забавяне в достигането на ядрената фаза на операцията. Сега правим две неща. Първо реорганизираме и ремонтираме, което тече по план. Освен това изготвяме нов цялостен план по проекта, който ще представим на Съвета на ITER след няколко месеца. Това е състоянието в момента.“
Програмата за енергийни изследвания в сферата на ядрения синтез продължават с десетилетия и продължава от десетилетия. ITER е най-значимият от проектите, работещи по ядрения синтез, но не е единствен, подчерта Пиетро Барабачи. „Енергийните изследвания изобщо са нещо с огромно влияние върху човечеството. Всички го знаем. Все търсим нови форми на енергия и е необходимо да се освободим от зависимостта си от изкопаеми горива. Колкото повече опции пред бъдещите поколения, толкова по-добре. Това, що се касае човечеството, очаквам да бъде най-същественият принос на ITER. Това ще отнеме време, защото ядреният синтез ще изисква ITER, но и други технологии, които ще съпътстват ITER. Ядреният синтез не е магическо решение на всичките ни проблеми.“
Термоядреният синтез ще повлияе върху климатичните промени, но в дългосрочен план. „Не следва да разчитаме на него, за да задвижи действия за борба с изменението на климата сега. Не смятам, че е редно. Просто искам да управлявам очакванията. По-важното сега е да се изгради инфраструктурата ни на ядрена енергия от вида и с технологиите, с които разполагаме сега, както и на ВЕИ. Хубаво е да се инвестира в дългосрочното бъдеще.“
Сред участниците в проекта е и Русия. „В този проект бих казал, че няма никакво влияние геополитическата ситуация. Всички работим за една и съща цел. Много се гордеем с това, защото в науката и технологиите имаме много важна, мащабна цел и всички работим от различни части на света, за щастие, по това направление.“
Рисковете при развитие на подобни нови технологии са много и трябва да бъдем подготвени за тях, заяви Пиетро Барабачи. „Именно това правим, проверяваме и се подготвяме. Въпросът е, че когато навлизаш в нова територия, можеш да предвидиш рискове и да се подготвиш за много неща, но си остава приключение. Може и трябва да си подготвен, за нещо, което не си знаел. Не може да бъдеш изненадан и шокиран.
