Наскоро обсъждахме дали частният сектор ще удържи на бързия ръст на разходите за труд, но какво да кажем за публичния сектор? Или по-специално – докога бюджетът ще може да удържа постоянните напъни за увеличаване на заплатите на чиновниците и доколко икономически е устойчиво това? Този коментар направи Петя Георгиева от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Миналата седмица с поредното постановление (№79 от 3 април 2024 г.) Министерският съвет увеличава основните възнаграждения на служителите в държавната и общинска администрация с мотива „да се намалят големите различия в заплащането на сходни длъжности“. Избраният подход на Министерския съвет (впрочем съвсем правилен) е да се направи анализ на различията и да се разгледат няколко варианта на възможностите да се разпределят около 268 милиона лева за възнаграждения на чиновниците. Всички предложени варианти предлагат по-голям или по-малък ръст на заплатите на значителен дял от държавните служители.
И за да не сме голословни, да си зададем въпроса: нормално ли е министерство, което отговаря за публична услуга, произвеждаща устойчиво през годините 54% функционално неграмотни деветокласници, да получава увеличение на възнагражденията? Или такова, отговорно за управлението, правилата и финансирането на система, която нарежда България на първо място в ЕС по предотвратима смъртност? Ако отново ще се извиняваме с това, че за тези резултати не са виновни чиновниците и те нищо не могат да променят – ами да закриваме половината министерства, след като от цялата дейност по планиране, стратегии, регулации и контрол не следва нищо?
