Вече е ясно, че България няма да може да отговори на критерия за ценова стабилност за членство в еврозоната до лятото. За целите на оценката се отчита средногодишната инфлация, което предполага отчитане на натрупаната ценова динамика през 12 последователни месеца – огромен инерционен товар, който не може да се компенсира за месец-два. Само че и годишната инфлация – т.е. промяната в цените от март 2023 г. до март 2024 г. в България, продължава да надвишава средната за еврозоната.
И така, според хармонизирания индекс на потребителските цени годишната инфлация у нас е 3,1%, а в еврозоната – 2,4%; във Франция също 2,4%, в Германия – 2,3%, в Италия 1,2%. Видимо разликата се свива, но все пак остава. Трябва да кажем и, че ако разглеждаме само последните три месеца – т.е. от декември до март – повишаването на цените в България е с 0,7%, докато средно за еврозоната е 1%.
Анализът на Лъчезар Богданов е част от седмичния бюлетин на Института за пазарната икономика (ИПИ)
