Теоретично всичко можеше да се развие по съвсем различен начин. Защото в началото на 30-те години на 20 век изглеждаше сякаш Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа германска работническа партия вървят към своя залез. Така германо-израелският историк и писател Дан Динер описва периода преди Хитлер да поеме властта на 30 януари 1933 година. През есента на 1932 националсоциалистическата партия и председателят ѝ претърпяват сериозни неуспехи. Затова мнозина са изненадани, че именно Хитлер е избран за канцлер.
Последствията са ужасяващи: 60 милиона жертви по целия свят, шест милиона преследвани и убити евреи, към тях се добавят убийствата на синти и роми, хора с увреждания и хомосексуални. 30 януари 1933 е един от най-големите преломни моменти в историята.
„Хитлер не се появява просто по случайност“
Всичко започва още с понятието „завземане на властта“, което е неологизъм на нацистката пропаганда. На 30 януари властта на е „завзета“ от Хитлер, тя му е „предадена“. Президентът Паул фон Хинденбург го назначава за райхсканцлер. При това възрастният генерал дълго време се съпротивлява на Хитлер – през 1932 той му отказва канцлерския пост въпреки добрите резултати на изборите през август. Това е и едно от най-големите поражения на Хитлер.
През 1998 година в своя книга за Хитлер британският историк Иън Кършоу изброява факторите, които са били от ключово значение за развитието през 1933: Кършоу обръща внимание на процеса по подкопаване на демокрацията във Ваймарската република с цел защитаване или прокарване на собствени – често икономически – интереси. Той се спира и на абсолютната решимост на десните консерватори да „премахнат демокрацията и да унищожат социализма”.
В последиците от глобалната икономическа криза авторитарната система, предлагана от Хитлер, среща подкрепа. Неговата жажда за власт и разруха обаче многократно са били подценявани. „Хитлер не е неизбежният резултат от германския „особен път“, но не е и просто някаква злополука“, обяснява Кършоу. На Хитлер трябва да се гледа в контекста на неговото време – война, революция, национално унижение и страх от болшевизма.
Разбира се, факторите са много, казва историкът Дан Динер, който е провел множество различни проучвания по темата. Икономическата криза и структурата на Ваймарската конституция, която позволява на радикални партии да влязат безпрепятствено в парламента, са особено важни елементи.
И въпреки това историкът повтаря, че издигането на Хитлер на канцлерския пост е било изненедващо събитие. „Националсоциалистите са били на ръба. От есента на 1932 се е усещало вече икономическо съживяване (…) И точно в този момент Хитлер става канцлер. Това всъщност не е трябвало да се случи“, казва Динер.
Неизбежно ли е било това? Въпросът, от който историкът не може да се отърси. В изложбата „Пътищата, по които не сме поели. Или: всичко можеше да бъде различно“ на Германския исторически музей в Берлин си задава именно този въпрос – не само за издигането на Хитлер, но и за други исторически събития, разиграли се между 1848 и 1989.
Зад затворени врати: как Хитлер става канцлер
Фактът, че Хитлер става канцлер през 1933 година, е резултат от интриги в задкулисието. В това отношение много хора играят важна роля – особено Франц фон Папен, който подава оставка като райхсканцлер през ноември 1932 и който вижда възможност да си върне властта. Изчисленията му (на пръв поглед) сработват: В правителството на Хитлер-Папен-Хюгенберг той е назначен за вицеканцлер на 30 януари 1933 година.
Фон Папен е доверен човек на Хинденбург. През януари 1933 той договаря с Хитлер условията за канцлерство и съвместно правителство – и в крайна сметка убеждава Хинденбург, че това е правилното решение. В същото време става ясно, че управляващият райхсканцлер Курт фон Шлайхер не може да бъде задържан.
През януари 1933 на другите заинтересовани страни – също и поради привидното смекчаване на исканията на Хитлер (още през август 1932 той иска канцлерството и четири централни министерски поста, а сега иска „само“ канцлерството, Райхсминистерството на вътрешните работи и Пруското министерство на вътрешните работи) – са дадени надежди, че лидерът на националсоциалистите ще се остави да бъде „укротен“, ако бъде включен в правителството. Монументална заблуда.
Поуки от миналото
„Има едно изречение на Хитлер, от което ме побиват тръпки: „Открихте ме“. Сякаш тук действат някакви магически сили, които вкарват човек в ситуация, която развива ядрено експлозивна сила“, казва историкът Дан Динер за хода на историята. В изложбата, подготвена от него и колегите му, ясно се вижда, че алчността за власт и личните интереси на отделните участници също са проправили пътя на Хитлер.
Друг важен фактор е финансовата подкрепа от германски компании за националсоциалистическата партия, която изпитва затруднения през 1932 година.
Дан Динер също разглежда историята в огледалото на съвременните проблеми. Особено в днешните кризи той открива паралели с тогавашните – също и по отношение на 1933: „Големият проблем тогава е бил този, че институциите, които подсигуряват демокрацията, се сриват“, казва историкът. Това е довело до огромна загуба на контрол – в последната фаза на Ваймарската република управлението се осъществява само с извънредни укази, парламентът е блокиран, а райхспрезидентът Хинденбург може да назначава и уволнява канцлери, както намери за добре.
Какви уроци можем да извлечем за днес? Отговорът на Дан Динер е прост, но съдържателен: „Човек се научава да уважава институциите.“ И да държите очите си отворени: Въпреки че „Щурмабтайлунг“ (SA), паравоенната бойна организация на нацистката партия, марширува с факелно шествие през нощен Берлин към Бранденбургската врата вечерта на 30 януари 1933, повечето хора очевидно не забелязват приближаващата катастрофа. Голяма част от сериозната преса не вижда причина за безпокойство в новото правителство. Само малцина осъзнават опасността. Но предупрежденията им не са взети под внимание.
***
