В УНСС ще се проведе 5-то издание на „Университетска седмица на книгата“ от 8 до 12 април, посветено на превода и преводачите. Анджела Родел, която спечели Booker за превода си на „Времеубежище“, ще открие събитието в 11 часа на 8-и април (понеделник) в централното фоайе на УНСС. Събитието се организира съвместно със Съюза на преводачите в България и с Асоциация „Българска книга“, традиционен партньор на всички издания на „Университетската седмица на книгата“. В рамките на седмицата Съюзът на преводачите в България ще проведе и юбилейната си конференция по повод своята 50-годишнина.
Мотото тази година е „Преводът – мост между култури“ и ще гостуват преводачи и преводна литература на 5-те езика, които се изучават в УНСС – английски, немски, френски, испански и руски език.
Първата книга, която ще бъде представена е англоезичното издание на историческия роман „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева в превод на Анджела Родел. Наскоро бе премиерата на превода в САЩ, включително и в университета „Йейл“.
Немският език ще бъде илюстриран с книгата „Новия ред на стария континент“ от Филип Тер в превод на български от ст. преп. д-р Силвия Василева от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“.
„Кинкон“ на Мигел Брианте и „Хуан Демайрена – сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател“ на Антонио Мачадо ще достигнат до читателите чрез доц. д-р Кожухарова също от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“.
Доц. д-р Антония Пенчева, ръководител катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ и председател на Съюза на преводачите в България ще ни запознае с „Дневникът на Сатаната“ на Леонид Андреев в превод от руски език.
Предстои да ви изненадаме със заглавието на френски език, което ще бъде представено от Силвия Вагенщайн.
В рамките на „Университетската седмица на книгата“ преподаватели от УНСС ще представят своите нови книги – проф. д.н. Пенчо Пенчев „Стопанска българска история 1879-2008“ и д-р Владислав Цветанов „Ръководство на ефективния мениджър“.
Проф. Петър Стоянович ще запознае читателите с последната си книга „Несвърсващо време – Спомени“. „ Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване“, казва проф. Петър Стоянович.
