Григорий Цамблак-български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа.

Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420) е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413 – 1420) и един от най-значимите славянски църковни проповеднициписатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа, извършена от Евтимий Търновски.

Роден е в Търново ок. 1365 г. в знатното болярско семейство Цамблак. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише:

„Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите … и на тях стана учител по благочестие.“

Григорий Цамблак е българин по рождение, както и предшествениците му в Киев – Йоан I (1004 – 1038 г.) и Киприан Цамблак (13761406 г.), на който е много вероятно да е племенник. Григорий Цамблак нарича Киприан „брат на нашия отец“ в похвалното си надгробно слово за митрополит Киприан, написано в Киев в 1409 г., под което най-често се разбира, че Киприан е бил негов чичо, а не негов духовен отец. Но текстът може да има предвид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия „отец“ на всички български монаси.

Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород (турски Акерман), тогава Молдова (днес Белгород ДнестровскиУкрайна).

Като митрополит на Киев пише „Стих на целование“ за празника „Успение Богородично“, наричан често и накратко „Цамблак“ – възможно е, да е по случай въздигането на съборната църква на Киево-Печерския манастир, основана от Теодосий Печерски през 11 век. Известни са негови автографи и преписи на служебниктребник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. „болгарский распев“, който скоро става популярен и в североизточна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 1617 в. на неговите произведения.

  • „Житие на Йоан Сучавски“ („Мъчение на Йоан Сучавски“) – писано през 1402 г. в Сучава, Молдова.
  • „Житие на Стефан Дечански“ – писано в периода 1407 – 1408 г. в Дечанския манастир.
  • „Разказ за пренасяне мощите на света Петка от Търново във Видин и Сърбия“ – 1407 – 1408 г., Дечанския манастир. Съдържа сведения за българската история.
  • „Похвално слово за митрополит Киприан“ – писано в 1409 г.
  • sv patr Evtimij Camblak.htm|„Похвално слово за патриарх Евтимий“ – съдържа ценни сведения за живота на Евтимий Търновски. Описана е обсадата и превземането на Търново през 1393 г., избиването на 110 български велможи и легендата за вкаменяването ръката на палача, преди екзекуцията на Евтимий.
  • „Книга Григория Цамблака“ – 18 слова, посветени на празници в православния календар. Това е единственият сборник на средновековен славянски писател, съставен единствено от негови произведения. В различните преписи броят на словата варира от 17 до 21. В повечето случаи са 18, подредени според датите на християнските празници, на които са посветени:
  1. „Слово за божествените тайни“ (20 декември)
  2. „Слово за усопшете“ (в събота месопустная)
  3. „Слово за иноческия живот“ (в неделя на сиропустната седмица)
  4. „Похвално слово за преподобните отци“ (в събота сиропустна)
  5. „Похвално слово за светите 40 мъченици“ (9 март)
  6. „Слово за Връбница“
  7. „Слово за Велики четвъртък“
  8. „Слово за Велики петък“
  9. „Слово за Възкресение“
  10. „Слово за Рождество на Йоан Предтеча“ (24 юни)
  11. „Похвално слово за апостолите Петър и Павел“ (29 юни)
  12. „Похвално слово за пророк Илия“ (20 юли)
  13. „Слово за преображение“ (6 август)
  14. „Слово за Успение“ (15 август)
  15. „Слово за обезглавяване на Йоан Предтеча“ (29 август)
  16. „Слово за Рождество Богородично“ (8 септември)
  17. „Слово за въздвижение на кръста“ (14 септември)
  18. „Похвално слово за свети Димитър“ (26 октомври)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.