Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420) е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413 – 1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа, извършена от Евтимий Търновски.
Роден е в Търново ок. 1365 г. в знатното болярско семейство Цамблак. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, при когото служи като примокирий. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише:
„ | „Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите … и на тях стана учител по благочестие.“ Григорий Цамблак е българин по рождение, както и предшествениците му в Киев – Йоан I (1004 – 1038 г.) и Киприан Цамблак (1376–1406 г.), на който е много вероятно да е племенник. Григорий Цамблак нарича Киприан „брат на нашия отец“ в похвалното си надгробно слово за митрополит Киприан, написано в Киев в 1409 г., под което най-често се разбира, че Киприан е бил негов чичо, а не негов духовен отец. Но текстът може да има предвид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия „отец“ на всички български монаси. Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород (турски Акерман), тогава Молдова (днес Белгород Днестровски, Украйна). Като митрополит на Киев пише „Стих на целование“ за празника „Успение Богородично“, наричан често и накратко „Цамблак“ – възможно е, да е по случай въздигането на съборната църква на Киево-Печерския манастир, основана от Теодосий Печерски през 11 век. Известни са негови автографи и преписи на служебник, требник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. „болгарский распев“, който скоро става популярен и в североизточна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 16–17 в. на неговите произведения.
|