Ги дьо Мопасан

Ги дьо Мопасан (на френскиGuy de Maupassant) е френски писател натуралист, считан за най-големия френски майстор на късия разказ.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан е роден вероятно в замъка Мироменил в Турвил сюр АркНормандия, на 5 август 1850 година. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около XVIII век. Майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг, затова през 1860 година го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве.

Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 година Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро след това, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 година работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Гюстав Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Илюстрация към разказа „Огърлицата“, сп. Жил Бла, 1893 г.

Мопасан прави дебюта си като поет със „Стихове“ („Des Vers“, 1880). По същото време той публикува своя шедьовър „Лоената топка“ в сборника „Медански вечери“ („Soirues de Medan“, 1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години пише около 300 разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами“ (1885), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. „Пиер и Жан“ (1888) е психологична скица на двама братя, а най-страховитият му разказ е „Орла“ („Le Horla“, 1887), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала у него умствено смущение, като това може да се види в много от кошмарните му разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му, който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари 1892 година, когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година.

Повести и разкази

Титулна страница на Mademoiselle Fifi (1882)

  • La Maison Tellier (1881)
  • Mademoiselle Fifi (Мадмоазел Фифи)(1882)
  • Contes de la bécasse (1883)
  • Clair de lune (1883)
  • Le Lit 29 (1884)
  • Miss Harriet (1884)
  • Les Sœurs Rondoli (1884)
  • Yvette (1884)
  • Contes du jour et de la nuit (1885)
  • Toine (1885)
  • Monsieur Parent (1886)
  • La Petite Roque (1886)
  • Le Horla (1887)
  • Le Rosier de Mme Husson (1888)
  • La Main gauche (1889)
  • L’Inutile Beauté (1890)
Публикувани посмъртно
  • Le Père Milon (1899)
  • Le Colporteur (1900)

Пиеси

  • Histoire du vieux temps (1879)
  • Une répétition (1880)
  • Musotte (1891)
  • La Paix du ménage (1893)

Поезия

  • Des vers (1880)

Пътеписи

  • Au soleil (1884)
  • Sur l’eau (1888)
  • La Vie errante (1890)

bg.wikipedia

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.