Петъчни вечери / Дима Политова

ПЕТЪЧНИ  ВЕЧЕРИ

Завъртам  все  един и същи мизансцен –
сутрин в зелено, а вечер –
един оранжев залез винаги ме изправя
на крака... ПЕТЪК ВЕЧЕР  - с най-силно
присъствие на тишината... енигма е –
можеш ли да избираш накъде? ...или 
когато нов ден се вмъква и те търси?–
огледай се и 
           се върни у дома –
                         като щъркел –
/ той винаги знае къде е бил домът му /
и потърси  “затихващите  кратери на 
                                           мравките.“
Картината ще разлива  откъсната тъга,
изправяш се –
        няма спомен и
                рана няма
       само дихание и перце
от бяло птиче..., а
                     е  ПЕТЪК ВЕЧЕР
и в тази оглушителна тишина идеалите
изглеждат непрактични...
а е нужен хляба 
              и виното –
         като името, 
         като трите пръста,
  с които се кръстим ... ПЕТЪК ВЕЧЕР,
по майски дъждовни заиграват бъбриви
шумоления в мокрите листи,
        ударени от капките...
Вечер, натежала от усещане
         за дъжд – спасение –
да измие този вопъл, този грях, пред едно
разпятие..., но понякога  ПЕТЪК ВЕЧЕР
                                                     е музика –
като затоплена шума за полягане,
нечувана, 
               по-трепетна от докосващ поглед,
      сгушен между клепачи, 
      заслушан 
в музика  - въздишка...

Щастлива, когато изрека своята поезия
                                          до стрък цвете....
                                            в петък вечер.


Източник-https://e-sustnost.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.