Веселин Андреев

Веселин Андреев (рождено име Георги Георгиев Андреев) е участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, български поет, публицист и функционер на Българската комунистическа партия (БКП) от 1940 г. Заслужил деятел на културата (1965) и народен деятел на изкуството и културата.

Роден е на 16 февруари 1918 година в град Пирдоп в семейство на държавен чиновник. През 1937 година завършва гимназия в София, а през 1941 г. специалност право в Софийския университет. По това време се включва в Работническия младежки съюз (1934) и БРП (к) (1940).

Участник в комунистическото движение по време на Втората световна война. От 1941 г. е в нелегалност, а от 1943 г. е партизанин от отряда „Чавдар“ и политкомисар на бригадата. Приема партизанското име Андро.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заема ръководни длъжности в проправителствения печат. По това време има звание майор и е назначен за съдия в Шести върховен състав на т.нар. Народен съд.^[1] Главен редактор на вестник „Народна войска“ (1944 – 1949). Работи във вестник „Литературен фронт“ (1949 – 1955). Член е на ЦК на борците против фашизма и капитализма и на Пленума на Окръжния комитет на БКП в София.^[2]. От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.

През 1947 г. публикува стихосбирката „Партизански песни“, писани в началото на 40-те години на ХХ век. През 1950 – 1954 г. е секретар на Съюза на българските писатели. От 1966 г. до падането на комунистическия режим е народен представител.^[3]

Последната му повест, „Живков – мъртъв приживе“, е недовършена, но ръкописът е издаден от сина му след кончината му в Библиотека „Летописи“, София, 1991.

Веселин Андреев написва прощално писмо, в което обявява, че напуска БКП, и се самоубива на 11 февруари 1991 г. ^[4]

Отличия

1978 г. – удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ – „по случай 60-годишнината от рождението му, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за неговите големи заслуги към българската литература“.^[5]