Вили Цанков е български театрален и кинорежисьор.[1] Зад гърба си има 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Йоан Асен“ и „Демонът на империята“), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Създава първия „Домашен театър“ в България.
Баща му е директор на Народния театър, а майка му учителка. Вили (роден Венелин) Цанков завършва военно училище, след което следва в Икономическия институт. Дипломира се през 1952 г. от Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура. Специализира в Московския художествен академичен театър. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър „София“, а също така в театрите в Габрово, Ямбол, Бургас, Шумен и други.
В последните години от живота си се изявява предимно като писател: автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Вилиси“, „Повест за крадлата и девственицата“ и „Седемте небеса“.
Режисьор
- Между релсите (1964)
- Демонът на империята (ТВ сериал) (1971)
- Игрек 17 (1973)
- Сватбите на Йоан Асен (1975)
- Буна (1975)
- Четвъртото измерение (ТВ сериал) (1977)
- Рали (ТВ сериал) (1978)
- Вкус на бисер (1984)
Признание и награди
Награждаван е на български и международни фестивали – „Лъвът на Сан Марко“ във Венеция, „Златната ракла“, „Аскеер“ и „Икар“ на Съюза на артистите в България.
