Галерия +359

представя

Георги Ружев

A temple less sweet

самостоятелна изложба

Куратор: Ирина Баткова

17 септември -17 октомври 2020

https://www.facebook.com/events/266662860984665

Галерия +359  отбелязва 30 години от първата художествена изява на известния визуален артист с еклектичен спектакъл за всички сетива. Изложбата включва видео инсталации, авторска музика, широкоформатни принт инсталации и картини, които изграждат неговия “не чак толкова сладък храм”. “В своята почти 30-годишна практика на визуален артист Георги Ружев е установил една ясно разпознаваема територия на образи, които не описват света, а го създават наново” – пише в представянето си артистичният директор на галерията Ирина Баткова.  Тя определя творчеството на Жоро Ружев като калейдоскопичната лавина от образи, запечатали не просто определени сюрреалистични моменти от истории, а
целите истории, които ни потапят в свят едновременно познат и непознат, фрагмент от някакво паралелно съществуване. Важна част от работата на Георги Ружев е фокусирана в музиката, която той композира за всеки един от проектите си.  Тя е създадена с помощта на стари синтезатори и музикални инструменти, а за видеата е използвана отдавна излязла от производство аналогова техника. Този специфичен подход към изграждане на цялостна перформативна среда, съставена от звук и образ, е характерен за Ружев още от средата на 90-те години, когато работата му беше съвсем новаторска за българската арт сцена. Във всяка изложба лицето на автора се появява в разнообразни сюжети, но образът му не е константен – той се превъплъщава в личности от различни социални, религиозни и политически полета, генерирали днешните попкултурни икони. Този акт не е част от дискусията, свързана с кризата на самоидентификацията на съвременния човек, а е декларация, че творецът има привилегията да бъде този, който той са
реши. Дисекцията на видимото в последния проект на Георги Ружев не се опитва да намери „истината“ за света,  той очертава параметрите на невъзможността да се конституира тази „истина“. Защото разбирането на света е на границата между физическото съществуване и обремененото от образователни, културни и политически модели, сетивно възприятие на това съществуване. „A temple less sweet“ създава измерение, в което тези модели нямат място, а историите са без начало и край и се развиват неограничено в пространството и времето.