Сметищата на националния манталитет

Тонове отпадъци в река Искър се струпаха пред ВЕЦ-а край Своге. В бунището плават и битови вещи, но преобладава пластмасата – бутилки, бидони, торбички. Според някои данни размерът му е 10-12 декара. Излиза, че не просто сме изхвърляли десетки хиляди единици пластмаса в реката, а и толкова пъти сме давали воля на примитивизма и невежеството си. Превърнали сме една река в боклуджийски контейнер.

Плaвaщo cмeтищe ce e oбрaзувaлo в р. Cтрумa, крaй кюcтeндилcкoтo ceлo Нeвecтинo. Там има мост, но той се използва не за преминаване, а като бунище. Твърди се, че боклуците доплавали дотам от Перник и Земен.

Двата случая напомнят за трагедията от 19 юни 2014 г. във варненския квартал „Аспарухово“. Тогава загинаха 13 души, включително три деца. На първо четене причината бе наводнение от дъждове. Но между редовете се вижда, че трагедията е била насочвана и от човешкото мислене (частично това бе установено и от направената проверка). Драмата се разиграла в създадено от природата дере, което се използвало за оттичане на вода при дъждове. Но в годините на свободата и демокрацията дерето се превърнало в нов квартал с незаконно строителство на къщи по няколко ката, а също и в сметище, но не на бутилки, а на отпадъчен строителен материал и захвърлена покъщнина. Така дерето, в което се пръкнала улица, при това с високи огради, се стеснило, а когато на 19 юни се понесла двуметрова вълна, се оказало, че то не само е тясно, но и „запушено“, и на стихията не й останало друго, освен да отнесе човешки животи и къщи.

Политиците ни са боклук, смята масовото съзнание. Ама бутилките в Искъра или при Струма не са хвърляни от политици (без да съм техен адвокат). Нито те са вдигали къщи по дерето. Или са изхвърляли в него непотребни тухли, керемиди, печки и дивани. Това сме го правили ние, средностатистическите българи. Затова бунищата по Искър и Струма не са ли сметища на националния ни манталитет? Запушеното от нарушения и боклуци дере не е ли тромбът на егоизма и обществения нихилизъм?

Мнозина примирено ще потърсят утеха в обяснението, че нямало какво да се направи, защото такава ни е кръвната група: личната изгода или удобство пред обществения интерес. Само че тази кръвна група е носител и на „късо мислене“, поради което става зловредна и опасна за самите нас. Ето, „тромбът“ отнесе 13 човешки живота. За отстраняването на плаващото бунище по Искъра ще плащаме от джоба си, а и то резили държавата ни пред света, след като бе показано по чужди медии.

Голяма част 30-годишния период след 10 ноември мина под недъга на „късото мислене“. Нима в началото не се юрнахме да си получим земята в реални граници и в името на тази уж изгода изхвърлихме на бунището работещо земеделие и благоустроени села? И не стигнахме ли до реална разруха: пустеещи земи, обезлюдени села, аграрни латифундисти. Не се ли дрогирахме от идеята за приватизация, за да си открием фирмичка, магазинче, ресторантче, цехче и да престанем да работим за държавата? Пазарната стихия обаче сложи катинара на много от тях, а междувременно ние изхвърлихме на боклука социалната държава и сега се ровим в търсене на някакви нейни остатъци, за да попритъпим беднотията. Захвърлихме и голяма част от някогашното здравеопазване, въпреки че са ни съветвали от Запада да не го пипаме, а накрая какво получихме? На едно от първите места сме по смъртност в ЕС и милиони от нас нямат достъп до лечение – поради безпаричие, заради липса на болници или лекари. Пратихме на боклука реда и контрола на някогашната държава, а сега постоянно се оплакваме, че това, в което живеем, не може да бъде държава. Ръкопляскахме на дошлата свобода, на изхвърлените закони, задължения и ограничения, но получихме свободата на грабежа, всепозволеността, беззаконието и демагогията.

Собственото ни „късо мислене“ не ни ли запрати на сметището? И това едва ли е много по-различно от горчивата констатация на редица леви философи у нас, че Българи е изпаднала в периферията на неоглобализма.

автор:Юри Михалков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.