Един от най-бележитите български поети и революционери – Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Той живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Роден е в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално тучи в Карлово, където е учител и баща му. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“.
Ето и някои от неговите емблематини цитати:
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“
„Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“ Из писмо до семейството му, 1876 г.
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“
„Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“
„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“
„Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва“
„…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…“
