Съвременният човек познава само илюзията за любов, но не и истинската любов

Оказва се, че в съвременния свят връзките се разпадат много лесно. Хората с лека ръка загърбват миналото и са готови да се впуснат в ново приключение. Особено младите. Сякаш сме забравили как да обичаме или имаме само една илюзия за любов, но не познаваме истинската любов. Сякаш вече нямаме време да обичаме.

Изглежда, че съвременният човек не е готов да направи жертвите и компромисите, които изисква една наистина сериозна и трайна връзка. Защото след момента на пеперудките следва момент на разбиране на другия, на вникване в неговата гледна точка, на приспособяване един към друг и т.н. Когато паднат розовите очила, слонът в стаята може да се окаже твърде голям.

Днес хората предпочитат всичко наготово. Не са свикнали да полагат усилия, за да постигнат каквото и да е. Ако им трябва информация, търсят в Гугъл, ако са се изгубили, вадят Гугъл мап, телефонът е като естествено продължение на ръката и сякаш целият свят е събран в него – всичко, от което имаме нужда, буквално е на една ръка разстояние.

Излиза, че материалното все повече измества духовното и малко по малко празнува своето тържество.

Търсим не толкова любов, колкото вълнение и тръпка, материал за социалната мрежа, готин фон за селфи, което да обере поне 100 лайка. Търсим компания за кино, за разходка до мола, но сякаш нищо отвъд това. Не оставяме любовта ни да израсне, отказваме се от нея много преди това.

Не търсим партньор за цял живот, а такъв, който да ни достави радост и удоволствие в момента. Без мисъл за утрешния ден, сходства и различия, способност за изграждане на съвместно семейство и прочие. Тези теми са по-скоро натоварващи, а съвременният човек не обича да се натоварва.

Когато вълнението отмине, става ясно, че следват един куп скучни неща, за които никой не ни е предупредил.

Често се отказваме от връзката си в името на кариерата. Съчетаването на двете изисква усилия и време, с каквито съвременният човек не разполага.

Искаме всичко да се случи на момента. Нямаме време да градим връзката си. Искаме я сега и веднага, готова за консумация, узряла и разцъфнала с всичките й необходими елементи – доверие, разбирателство, взаимност, хармония, любов.

Съвременният човек е убеден, че има много алтернативи. Възможностите, които предлага светът – реалният и виртуалният – създават илюзията, че все ще се появи някой друг, ако с този не се получи. Ами ако не се появи? Ако не заслужаваме да се появи? След като с лека ръка сме готови да се откажем от връзката си.

Имаме все повече изисквания. Високите очаквания убиват всяка връзка. Не поглеждаме собствените си недостатъци, но затова пък сме отличници в ровенето на чуждите.

Технологиите ни пречат да дишаме. Познатата гледка – двама „влюбени“ на една маса, но всеки забил поглед в телефона си. Така ли изглежда днешната любов?

Не разграничаваме секса от любовта, а само така си мислим. Сексът не е тема табу. Не е нещо, което да споделиш само с човек, към когото имаш чувства. Това отдавна не е задължително условие.

Връзките вече не са толкова прости и логични. Има отворени връзки, приятелства с екстри, неангажиращи забивки, секс за една нощ – колко много сме опорочили интимността само… предпоставката за истинската любов. Нищо чудно, че не можем да я разпознаем, когато се появи.

Любовта си отива.

Отиваме си и ние от нея. Без да ни мигне окото.

Издигаме стени и прегради към другите. Крием се зад фалшиви профили в интернет и фалшиви усмивки. Всеки ден градим един измамен свят, в който ни е по-удобно да съществуваме и който все повече ни отдалечава от истинския живот. Наричат това еволюция…

Аз го наричам самота.

Любовта може да се изживее само в реалността. Ако я срещнете по пътя си, погрижете се за нея. Отдайте й времето и сърцето си. Оставете я да разцъфне. Поливайте я всеки ден, защото тя иска усилие, внимание, нежност и отдаденост. Но само почакайте и ще видите колко щедро ще ви се отплати.

Всички права запазени: © Цветелина Велчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.