Както стоят нещата, глобалните данъчни предложения, обявени наскоро от финансовите министри от Г-7 и одобрени на последната среща на групата, пораждат повече въпроси, отколкото отговори. Правителствата от Г-7 казват, че са постигнали съгласие по две свързани инициативи – първо, за определяне на обща минимална ставка на корпоративния данък от поне 15%; второ, да се облагат печалбите, реализирани от някои големи мултинационални компании, според това къде те продават своите стоки и услуги. Дали този план някога ще сработи и какво точно би означавало това, далеч не е ясно, но сделката изглежда подозрителна, пише Bloomberg в редакционен коментар.
Предложенията могат да се разглеждат като сделка между САЩ и останалата част от Г-7. Няколко европейски правителства заявиха, че заслужават по-голям дял от печалбите, които водещите американски компании за цифрови услуги реализират на техните пазари. Те разработиха различни нови данъци за целта, а САЩ заплашиха с мита в отговор. Съобщението на Г-7 предполага, че САЩ са готови да позволят на други държави да облагат печалбите на техните мултинационални компании. В замяна другите правителства ще помогнат на администрацията на Байдън да повиши корпоративна данъчна ставка у дома, като ограничи свободата на другите страни да определят достатъчно ниски ставки, за да отклонят капитал от САЩ.
Два въпроса трябва да бъдат зададени относно това споразумение. Първо, ще направи ли то това, което искат правителствата, като събере повече приходи? Второ, и по-важно, добро ли е то за техните производители и потребители? Отговорите ще зависят от дребния шрифт. Преди да се раздели плячката ще са необходими сложни правила, за да се уточни кои фирми ще бъдат засегнати, как ще се измерват печалбите им и как ще се прилага новата минимална ставка. Преди дори да стигнат до това, много повече държави ще трябва да се присъединят. Някои от тях, особено Ирландия, просперират благодарение на много ниските ставки на корпоративния данък. Те може и да отстъпят под натиска, но няма да го направят охотно.
В крайна сметка целият план може да не доведе до нищо. Но да предположим, че ще продължи при посочените условия. Сключи ли Байдън добра сделка?
На пръв поглед не изглежда така. Министърът на финансите Джанет Йелън казва, че очертаното споразумение за коригиране разпределението на печалбите между САЩ и търговските им партньори ще бъде „до голяма степен“ неутрално за амриканските приходи – но това е изненадващо твърдение. Отново всичко зависи от все още нерешени въпроси и някои от тях са повече от обикновени подробности. (В рамките на дни след аплодирането на предварителното споразумение министърът на финансите на Обединеното кралство Риши Сунак призова финансовата индустрия да бъде изключена от базовата формула за разпределение.) Най-големите и най-успешните мултинационални предприятия в света са предимно американски, което предполага, че САЩ ще загубят повече от тези промени в данъчната основа, отколкото биха спечелили. Европейските финансови министри изглежда бяха работили с това допускане.
Отделен въпрос е дали с предложения нов глобален минимум САЩ биха събирали повече корпоративен данък при по-висока ставка – 28%, както Байдън предложи, или 25%, както някои в Конгреса искат – спрямо настоящите 21%. Трудно е да се разбере защо би станало така. Ако САЩ определят данъка си върху печалбата на 28%, а други останат свободни да определят техния на 15% (само малко по-висок от сегашната ставка в Ирландия), тогава предпочитаната от Байдън политика ще постави американските производители в значително неравностойно положение.
На пръв поглед САЩ изглежда се отказват от нещо съществено за малко в замяна – а останалата част от Г-7 заслужава да бъде поздравена за забележителната победа.
Защитниците на сделката биха отговорили, че е заложен много по-голям въпрос и че интересите на всички се обслужват от глобален договор за намаляване на „надпреварата към дъното“ при корпоративните данъци. Вярно е, че приходите от корпоративен данък са се понижили в целия свят през последните години. Но този аргумент е само частичен. Както беше отбелязано, глобален минимум от 15% може да направи малко или нищо, за да поддържа нива от 28%.
В по-дълбок план, самата цел трябва да бъде по-добре формулирана. Решаващият момент е, че данъчната конкуренция сама по себе си не е лоша. Напротив, добре е юрисдикциите да се конкурират за предоставяне на обществени услуги при най-малко разходи за данъкоплатците и за привличане на нови инвестиции и високоплатени работни места. Нито щатите в САЩ, нито членовете на Европейския съюз са премахнали този вид съперничество. Нито пък трябва.
Разбира се, корпоративните данъци представляват особено предизвикателство. Тъй като капиталът и нематериалните активи са изключително мобилни, те се поддават на чист данъчен арбитраж – който се стреми да разпределя печалбите не заради по-голяма икономическа ефективност, а просто за да измами данъчните. Това изисква по-тясно сътрудничество при споделяне на данни и по-прости правила, които са по-лесни за прилагане. Но установяването на долни прагове за определени данъчни ставки, особено като част от план, който прави международните данъчни договорености още по-сложни, не е отговорът. Независимо от предложения глобален минимум, арбитражът при корпоративния данък все още ще бъде печеливш, ако правилата създадат вратички, които умните счетоводители могат да използват.
Такъв арбитраж наистина е в тежест за обикновените данъкоплатци. Опростените данъчни закони и по-ефективното глобално сътрудничество със сигурност са желателни, но не и мечтата да се сложи край на данъчната конкуренция, като се определи минимален данък за печалбите в целия свят – дори да приемем, че това е възможно.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова
