Снимка: Bloomberg
|
Сезонът на ураганите в Атлантическия океан, който започва през юни и продължава до ноември, е пред нас. Собствениците на крайбрежни къщи имат основания да се притесняват. Акционерите също, пише Рана Форухар за Financial Times.
Доскоро презастрахователите и банките понасяха по-голямата част от пазарния риск от изменението на климата. Сега нещата се променят. Отделни компании се смятат за отговорни за рисковете от глобалното затопляне. Съд в Хага нареди на Royal Dutch Shell да намали емисиите си. Международната агенция по енергетика казва, че енергийните групи трябва да спрат новите проекти за петрол и газ, за да достигнат нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г.
Всъщност пазарните санкции за компании, които вземат лоши решения по отношение на климата, са по-широки, отколкото бихме могли да си помислим. Докладът на Pentland Analytics „Риск, репутация и отчетност“ разглежда няколко епизода на екстремни бедствия, включително сезона на ураганите през 2017 г., който беше най-скъпият в историята на САЩ.
Авторът Дебора Прити проучва листнати на борсата в САЩ компании с годишни приходи над 5 млрд. долара, които са оповестили финансовите си щети от ураганите Харви, Ирма и Мария. Моделирайки реакцията на цената на акциите им през годината, тя открива средно 5% отстъпка спрямо индекса S&P 500 – еквивалентна на 18 млрд. долара в загубена стойност за акционерите.
Прити също така изследва компании, които имат над 10 процента от глобалното си застраховано имущество в засегната област, за да види какви предпазни мерки, като защита от наводнения или силен вятър, са взели. Сред компаниите, които са отчели финансови щети, са били изпълнени по-малко от половината от препоръчаните мерки. От друга страна, сред тези, които не отчитат материални финансови щети, почти две трети от препоръките са били изпълнени.
Изводът? Пазарните възприятия за неблагоприятните последици от такива природни бедствия са се „променили от лош късмет към лошо управление“, посочва Прити. Сега цените на акциите отразяват дали корпоративният климатичен пакет приема сериозно риска от изменението на климата. Всъщност изследванията на Прити показват, че компаниите с най-добри резултати са тези, които смятат, че устойчивостта е по-важна от счетоводния баланс. С други думи, те предприемат всички възможни действия за намаляване на този риск, дори ако моделите показват, че той е малък.
Това може да обърка икономистите, но както казва един интервюиран в проучването инженер, „Вижте, ако имате четири дупки в лодката си и запушите три от тях, пак ще потънете!” Това е част от аргумента за превес на устойчивостта над икономическата „ефективност“, което влияе не само върху подготовката за климатични бедствия, но и върху веригите за доставки (компаниите започват да ги скъсяват) и кибер риска. Прити отбелязва, че между 2010 и 2020 г. акциите на слабо подготвените компании, които са били подложени на кибератака, са се представили с 20% по-слабо от пазара през следващата година.
Ако регулаторите поддържат своята позиция, тези рискове ще станат по-явни, особено по отношение на климата. Лидерите на Г-7 обявиха своя ангажимент за задължителни финансови оповестявания, свързани с климата, по модела на препоръчаните от Работната група на Г-20. Това предоставя пътна карта за интегриране на измерителите на климатичния риск в корпоративното управление и стратегията.
Европа постигна по-голям напредък от САЩ в принуждаването на компаниите да разкриват този риск. Във Вашингтон органът, който е в най-добра позиция да създаде и наложи такова регулиране, е Комисията за ценни книжа и борси (SEC). Но по времето на Тръмп тя като цяло разхлаби регулацията и изобщо не спомена климата. Правителството на САЩ все още субсидира застраховките за крайбрежни наводнения, въпреки че градове като Маями обмислят изграждането на многомилиардни стени, за да задържат приливите.
Ако администрацията на Байдън удържи на своето, това ще се промени. SEC, сега оглавявана от амбициозния регулатор Гари Генслър, тъкмо завърши събирането на публични коментари по отношение на правилата за отчитане на ESG (екологични, социални и управленски фактори – бел. прев.) Генслър казва, че иска да внесе „последователност и съпоставимост“ в това, което компаниите отчитат. Това може да означава секторни стандарти за отчитане на емисиите, както и информация за количеството на бреговата собственост на дадена компания, или мерки за превенция, които компаниите са предприели около зоните на наводнения.
Някои активисти настояват за изключително подробни разкрития относно водната несигурност, топлинния стрес и степента, до която бизнесът може да бъде засегнат от болести, политически вълнения и миграция. Доклад на Центъра за американски напредък от февруари, със съавтор Анди Грийн (сега старши съветник на Министерството на земеделието на САЩ за справедливи и конкурентни пазари), излага потенциалния диапазон от бъдещи изисквания за оповестяване.
Ако компаниите бъдат принудени да определят количествено своя ESG отпечатък по начини, които улесняват сравнението на ниво фирма или сектор, въздействието върху пазара ще е сериозно. Експозицията на, да речем, производител на облекло към селскостопанското производство (и потенциалът за увреждане на реколтата от суша, жега или мор) може драстично да повлияе на стойността за акционерите. Цената на въглерода може да промени сметката на някои износители, което ще направи много по-скъпи дейности като доставката на тежки машини на дълги разстояния. Мениджърите на активи, които държат твърде много инвестиции във високовъглеродни сектори, могат да се окажат в нарушение на своята доверителна отговорност към клиентите.
С началото на сезона на ураганите може да ни очаква голяма промяна както на времето, така и на пазарите.
По статията работи: Петър Нейков
