Някои хора остаряват достолепно, планирайки десетилетия напред пенсионирането си. Други нe планират предварително и оставят хаотично наследство. Това са двата пътя, пред които сега е изправена индустрията за петрол и газ, пише Дениъл Литвин за Financial Times.
За да се постигне целта за ограничаване на повишаването на глобалните температури до 1,5° C спрямо прединдустриалните нива, оттеглянето на голяма част от световното производство на нефт и газ през следващите две до три десетилетия изглежда неизбежно. Но досега, независимо от нарастващите инвестиции във възобновяеми енергийни източници от някои петролни и газови компании, и сътрудничества като Петролната и газова инициатива за климата, усилията на сектора за овладяване на емисионната му траектория са категорично неравномерни.
Вярно е, че шепа големи, предимно европейски компании, наскоро си поставиха „нетна нулева“ цел не само за емисиите от техните операции, но и за тези от веригите за доставки, така наречените емисии от „обхват 3“. Въпреки това, дори и за тях, определенията за това, което е обхванато от целите, се различават, докато пътищата за постигането им могат да бъдат лошо дефинирани и да разчитат на намерения за „компенсиране“ на голяма част от техните емисии.
Други в бранша или определят нетни нулеви цели само за своите оперативни емисии, или все още изобщо не ги определят. Мнозина отхвърлят идеята за определяне на цели от „обхват 3“, като твърдят, че емисиите от крайната употреба са отговорност на клиентите.
Междувременно разнородна армия от климатични активисти и екологични инвеститори печелят поредица от извънредни акционерски резолюции и дела, изискващи по-бързи действия от големите петролни компании. Групи извън индустрията също са водещи в разработването на методологии за оценка дали климатичните планове на компаниите наистина са в съответствие с глобалните цели за намаляване на емисиите.
Цялата тази активност има свои собствени ограничения. Основните цели досега бяха големи компании, листнати на Запад, чувствителни към кампании, увреждащи бранда им. Но по-голямата част от петрола и газа в света се произвежда от държавни или непублични групи. Освен това остават ключови въпроси за това как да се разпредели тежестта от намаляване на добива на нефт и газ. Например трябва ли да се позволи на производителите с най-ниски разходи да продължат да добиват и има ли морален аргумент за привилегированост на износа от по-бедните страни?
На фона на всичко това индустрията сега има възможността да поеме обратно инициативата и да планира по-амбициозно „пенсионирането” си. Три вида натиск биха могли да имат мощен ефект.
Първо, секторът трябва да разработи стандарт за оповестяване на текущи и прогнозирани емисии, тъй като изобилието от подходи затруднява различаването на корпоративното усукване от същината.
Второ, индустрията трябва да разработи своя собствена методология за отделни компании, за да гарантира, че техните климатични планове са в съответствие с глобалните цели за намаляване на емисиите. Като част от това, от компаниите трябва да се очаква да насочат своите емисии от „обхват 3” в дългосрочен план.
Тази методология трябва да им позволи да разработят собствена стратегия, докато намаляват производството на нефт и газ – независимо дали чрез диверсификация към чиста енергия или чрез връщане на пари на акционерите. По същия начин те биха могли да разгърнат някои компенсиращи проекти и такива за улавяне на въглерод, но плановете им ще трябва да бъдат подробни и проверими, а не неясни изявления за намерения.
Методологията също трябва да бъде достатъчно адаптивна, за да се прилага за всички производители (включително държавни и частни), като се очаква компаниите да поемат по-голяма или по-малка тежест при намаляване на емисиите в зависимост от нуждите на развитието в техните страни. Важно е, че като се заемем директно с подобни проблеми, този подход би имал потенциала да постигне по-голямо въздействие върху климата, отколкото кампании, фокусирани върху отделни субекти.
Трето, индустрията трябва да се стреми да подкрепи намаляването на петрола и газа чрез някакъв механизъм за сътрудничество за ограничаване на глобалното производство, подкрепен от правителствата. Ключово е, че това може да е начин за защита на печалбите на индустрията на свиващ се пазар. Тъй като търсенето на петрол и газ се понижава, много компании вероятно ще се надпреварват да увеличат производството преди края на добрите времена. Но това може да предизвика бъдещ срив на цените, изключително вреден за всички в индустрията.
Точно както OПЕК се стреми да ограничи производството на членовете си, за да постави дъно за цената на петрола, споразумение, обхващащо по-широк кръг от индустрията, може да се стреми да гарантира, че компаниите се придържат към производствените ограничения, съобразени с целите на емисиите.
Всъщност климатичните активисти в момента популяризират подобна идея за глобален „Договор за неразпространение на изкопаеми горива“ между правителствата. Собствените интереси на индустрията могат да бъдат задоволени чрез разработване на паралелна концепция.
Всички тези мерки, разбира се, биха били изключително предизвикателни и сложни за изпълнение, като се изисква надзор от независими страни. Петролът и газът са капризна, конкурентна индустрия, така че сътрудничеството би изисквало усърдие. Но планирането на достолепно пенсиониране на мултимилионния сектор никога не се е очаквало да е лесно.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова
