Eдна от общо 14-те активни наказателни процедури на Европейската комисия срещу България в сектора „Околна среда“ днес стигна до съдебна фаза. Това е процедурата за констатирано неизпълнение на задължението за обявяване на зоните от природозащитната мрежа „Натура 2000“ със заповеди, които задават конкретни режими и цели за опазване. Днес за неизпълнението бе сезиран и Съдът на Европейския съюз.
Предметът на образуваното дело е неспазване на задълженията на България съгласно Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО). Според директивата, след като държавите членки впишат своите територии от значение за общността (защитените зони от „Натура 2000“), те разполагат със срок от шест години, за да определят тези територии за специални защитени зони. Те също така са длъжни да установят природозащитни цели, които са специфични за всяка територия, и да въведат необходимите мерки за опазване, насочени към съхраняването или възстановяването на защитените видове и местообитания в териториите, така че да се постигне благоприятен природозащитен статус.
Към момента еврокомисията констатира, че България все още не е определила 194 от общо 229 територии от значение за общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок; също така държавата системно и последователно не изпълнява задължението си да установи специфични за всяка територия природозащитни цели и мерки за опазване. „Тези изисквания са от ключово значение за опазването на биологичното разнообразие в ЕС“, допълва официалното съобщение на Европейската комисия.
Еврокомисията подчертава в края на съобщението връзката между ясни цели и мерки за всяка защитена зони и това да се извършват спрямо именно тези цели и мерки екооценките при инвестиционни проекти в зоните. „Липсата на природозащитни цели, съобразени с правния стандарт на Директивата за местообитанията, води до пропуски при изготвянето на необходимите оценки на проектите, засягащи мрежата „Натура 2000″, която обхваща почти 35% от територията на страната,“ предупреждава съобщението. Към момента една от другите активни наказателни процедури предупреждава България именно за пропуските при извършване на екооценките „за обществени и частни проекти“ в нарушение на директива Directive 2011/92/EU.
Екоминистерството: закъснението е преди нас
В прессъобщение днес Министерството на околната среда и водите (МОСВ) заявява, че процесът на обявяване на зоните от екологичната мрежа „Натура 2000“ и определяне на достатъчно подробни специфични цели и мерки на опазване за тях е значително забавен във всички държави от ЕС, включително и в България.
МОСВ съобщава още, че „ЕК счита, че въпреки че през 2007 г. България е определила защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, то не е спазен крайният срок – краят на 2014 г., за издаване на финални актове (заповеди) за обявяване на общо 229 защитени зони. ЕК счита също така, че не са определени специфични за зоните подробни цели на опазване за защитените зони за местообитанията“.
От ведомството уточняват, че става въпрос за бездействие в периода 2014 – 2019 г., но „към настоящия момент са обнародвани в Държавен вестник заповеди за обявяване на 186 защитени зони за местообитанията. Те са нанесени в публичния регистър, достъпен на страницата на МОСВ, раздел „Природа“ . „За останалите 43 защитени зони е прието Решение на МС от лятото на тази година за промяна на границите им, които се очаква ЕК да одобри, съгласно процедурата“, съобщава екоминистерството.
Предложените за корекция граници на зони са публикувани от МОСВ тук.
Предисторията
Закъснението е над 5 години, като за начало на наказателна процедура за тези пропуски Брюксел съобщи с официалното писмо от 24 януари 2019 г. Тогава еврокомисията обяви започване на процедура срещу България заради липсващи заповеди за зони от „Натура 2000“ и даде първоначален срок от два месеца за отговор от страна на националното правителство.
За липсващите заповеди за зоните за местообитанията и за оставането на „Натура 2000“ като защитена само „на хартия“ от години сигнализират природозащитници. През декември 2019 г. със същите заключения завърши националният одит за работата на Министерството на околната среда и водите, публикуван от Сметната палата.
В Европейския парламент темата също се обсъжда по инициатива на българския депутат Радан Кънев от февруари 2020 г. В неговия парламентарен въпрос се уточнява, че след като измина повече от година от официалното уведомително писмо за започване на наказателна процедура за липсващи заповеди за 211 зони от „Натура 2000“ в България, това все още не е променено.
След писмения въпрос екоминистерството публикува за обсъждане двадесет проекта на заповеди (виж тук, тук и тук), но отново недостатъчно съотнесени с липсите от стотици. На 2 юли 2020 г. Брюксел даде на правителството 3 месеца, за да изработи липсващите над 200 заповеди. След това още 50 зони бяха публикувани за обществено обсъждане. Някои от разработените набързо документации бяха спорни. Например опитът да се обяви зона, включваща плажа „Камчийски пясъци“, без да се забранява строителството на скандално приватизираните дюни, предизвика граждански протести.
