Понеже преди влизането в новата ковид вълна се наслушах и начетох на всякакво творчество от всякакви „специалисти“ нека се знае: в България има и може да се въвежда задължителна и/или препоръчителна имунизация. Лицата, подлежащи на такава, начинът и сроковете за нейното извършване се определят от министъра на здравеопазването с наредба (чл. 58 от Закона за здравето). Това не е „медицински фашизъм“, а нормална здравна политика, която в цивилизованите страни се прилага от десетилетия. Бездействието или страхът на няколко министри на здравеопазването да въведат задължителна ваксинация на уязвими групи, е проблем на тези министри (и, за съжаление, на уязвимите групи), а не на закона.
Докато ваксинирането не е станало задължително, всеки сам за себе си решава какво да прави. Но и всеки ваксиниран има право да не контактува с неваксинирани и да избира дали, кога и как да се предпази. Работодателите обаче нямат право да изискват ваксинация от своите служители, нито да не допускат неваксинирани до работа. Това е дискриминация. Същото важи и за достъпа до всякакви обществени места на неваксинирани, изискване на ваксинационни сертификати и др.
Независимо от всичко обаче, процентът на ваксинираните е показател за цивилизоваността на обществото и за личната отговорност на всеки към собственото здраве и това на останалите.
