Автор: Габриела Трендафилова
Представяме Ви първият български подкаст за художествена литература – „Модерна мисъл„. Проектът е по инициатива на ученичката Джоана Дахабре, която казва, че винаги е усещала като своя мисия това да променя света, в който живее. Каузата и целта на подкаста е да подкрепят млади български писатели, да предложат иновативни методи за усвояване на учебния материал и да насърчават повече младежи да четат. Защото книгите са неизчерпаем източник на чужд житейски опит. И не само…
Проектът на Джоана е финалист в Националната олимпиада по гражданско образование 2020/2021г., носител на наградата за култура на Център за образование и култура „Елка Константинова“, а през 2020 г. беше част от културния фестивал Перник РестАрт.
Джоана, разкажи ми за себе си?
Казвам се Джоана Дахабре, на 18 години от град Шумен, и съм създател на българския подкаст за художествена литература “Модерна мисъл”. Както обичам да казвам, същността ми се крепи между две крайности – изкуството и науката. Мечтата ми е да следвам физика и да работя в научните сфери, но когато не решавам задачи по математика, можете да ме откриете да пиша стихотворения. Извънкласната ми дейност далеч не се изчерпва само с това – от две години се занимавам активно с дебати и освен това съм редактор към младежкото онлайн списание WE MATTER. Миналото лято бях част от програмата Climate Heroes към WWF Bulgaria и съм един от десетимата климатични герои на България за 2021 година. Благодарна съм за уменията, които придобих като част от тези и други инициативи и проекти, както и за хората, които срещнах по пътя си – те заедно със семейството и приятелите ми ме превърнаха в човека, който съм днес.
Как се зароди идеята за подкаст и каква е каузата ви?
Идеята за подобен проект се зароди спонтанно преди повече от година, когато пишех материали за подкаста на сестра си адв. Нанси Дахабре – “Темида слуша”. Тогава, пък и сега, подкастите като формат тепърва набираха популярност. Започнахме работата по проекта без особен опит, но с много старание и хъс. Идеята за подкаст, който да разглежда правни каузи под формата на истории от ежедневието, се прие с голям интерес. Именно това ме вдъхнови да създам подобен проект, свързан с изкуството. Нашата кауза е за литература извън сградата на училището.
Много е важно за подрастващите да се обогатяват чрез книгите, но това не трябва да се случва насила. Една от нашите основни цели е да изкореним стигмата за литературата като досаден предмет в училище, по който се четат скучни произведения и се зубрят анализи.
Екипът ви се състои от четирима младежи от различни краища на България. Любовта към литературата ли ви събра?
Със сигурност любовта към литературата е обединяваща сила, която сплотява екипа. Това, което ни събра обаче, по-скоро бяха общите идеали, които споделяме. Всеки един от нас оценява важността на подобни проекти, подкрепящи творците на България и привличащи младежите към изкуството. В епизодите към подкаста ще чуете биографични поредици за български класици, интервюта със съвременни автори, както и дискусионни епизоди. Чрез тези разнообразни рубрики ние искаме да създадем кътче в необятното виртуално пространство, в което всеки да може да открие по нещо за себе си.
Имате ли нужда от някаква подкрепа за проекта си?
На първо място ценим моралната подкрепа. Дори няколко мили думи, написани под формата на съобщение или коментар, означават много за моя екип, защото показват, че хората не са равнодушни към труда ни и го оценяват. Отделно от това, всеки, който има желание да ни подкрепи финансово, може да направи дарение в Patreon профила ни. Събраните средства ще бъдат инвестирани в изработката на уебсайт на подкаста, който да улесни достъпа до епизодите ни и да представи по-добре работата ни. Освен това ни е нужда популяризация чрез реклами в социалните мрежи, за да успеем да достигнем до още повече хора, дори и в чужбина. На последно място бихме искали да закупим премиум пакети за някои от платформите и приложенията, които използваме.
Имате ли идеи как да развиете проекта си в бъдеще?
Една от мечтите ни е да организираме срещи между ученици и съвременни писатели в различни училища. За мен това е една от привилегиите на четенето на книги от съвременни автори – да можеш да се срещнеш с твореца, да усетиш атмосферата му, да научиш неща, които те интересуват относно прочетеното. Имам много любими класици, но образите им в съзнанието ми се базират на догадки, уповаващи се най-често на разкази от техни съвременници, които понякога са пристрастни, дори в някои случаи противоречиви, и е трудно да отсееш истината. Това е и една от причините, като човек, който води рубриката за биографичната рубрика към подкаста, да се опитвам да представям различни гледни точки, а слушателите да преценят коя е най-правдоподобна според тях.
Според теб съвременните автори представляват ли повече интерес за връстници ти, отколкото класиците?
Според статистиките рубриката за класическите автори има най-голям интерес. Тези резултати имат много интуитивно обяснение и то е следното – класиците са включени в програмата по литература и освен това са част от националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити. Основната ни група от слушатели са именно в ученическа възраст и самата ни система прави класическите автори приоритет. От друга страна, съвременните автори почти не са представени в учебната програма. Аз не смятам, че едното трябва да бъде за сметка на другото, но трябва да се открие балансът между двете.
Защо младите трябва да четат повече?
За да отговоря на този въпрос, ще цитирам един от любимите си писатели – Оскар Уайлд: „Литературата винаги изпреварва живота.” Книгите са неизчерпаем източник на чужд житейски опит, на различни мирогледи и философии и заради това разширяват погледа ни над света. Книгите възпитават, дават тон на живота ни. Всеки трябва да чете, не само младежите. Прочетеното никога не е достатъчно.
На снимката: Грамоти и отличия на Джоана за перода 2020-2021 г.
Трябва ли да се дава повече гласност на подрастващите по актуални и нашумели въпроси?
Много хора подхождат с доза скептицизъм към гражданската активност на младежите, вместо да я насърчават. Да, ние имаме още много какво да научим, но възрастните трябва да са част от това наше израстване, вместо да се опитват да ни отстранят от процеси, от които зависи нашето бъдеще. Всеки има моралното право да се вълнува за неща, влияещи върху живота му, да изразява мнение и да търси решения за справяне с проблемите.
На снимката: Дебати за климата 2021 г.
Какво бихте искали да можете да подобрите и какво ви липсва при преподаването на литература?
Методите на преподаване почти не са се променили от времето на социализма – теоретично те няма как да са ефикасни за обучението на един съвременен млад човек и статистиките го доказват. Нещо, което аз не харесвам генерално в образователната система, е фактът, че всички часове протичат еднотипно и няма достатъчно практически занимания, които да затвърдят знанията на учениците.
Нужно е внедряването на възможностите, които предлагат технологиите – аз лично по време на дистанционното обучение миналата година предложих на учителката си по литература, вместо да четем стихотворението „Вяра” на Никола Вапцаров, да изгледаме представяне на творбата от българския театрален и филмов актьор Иван Бърнев в YouTube. По този начин, благодарение на професионализма на Иван Бърнев учениците успяха по-добре да усетят внушенията на творбата. Освен това научиха повече и за друга сфера от културния живот на България – актьорското майсторство. Нещо, което аз обожавам като идея, са класните стаи на открито.
България има изключително красива и вдъхновяваща природа. Как можеш да усетиш емоцията в творбата „Отечество любезно” от Иван Вазов, докато си затворен между четири стени, далеч от образа на чудните картини, които представя поетът? Не можеш. Това е друга причина, заради която литературата остава далечна от учениците – материалът по никакъв начин не се обвързва с живота им. И последно, в часовете по литература трябва да се насърчава изразяването чрез думите, вместо единствено да се учат анализи, които често остават неразбрани от учениците. Това изразяване не трябва да се ограничава в шаблонното академично есе – учениците трябва да експериментират с различни жанрове, не защото крайният резултат ще е шедьовър, а защото той може да им помогне психически да преживеят метаморфозите, през които всеки от нас преминава в тази възраст.
Би ли пожелала нещо на читателите ни?
Предвид настоящата ситуация, няма как на първо място да не пожелая на вашите читатели да бъдат здрави и да се чувстват пълноценни. Да пазят както физическото, така и психическото си здраве.
В забързаното си ежедневие да отделят време и за изкуството. Да търсят връзка с вътрешния си глас и да бъдат в мир със себе си и околните.
Снимков материал: Личен архив Джоана Дахабре
