На 25 декември празнуваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич.
Датата 25 декември – един от най-светлите християнски празници, има дълга история. След езическите празненства на Слънцето на този ден християните започват да празнуват раждането на Божия син. А след това във времената на масовата култура, на 25 декември се разменят подаръци, украсяват се коледни дръвчета, а семейството се събира около трапезата.
Още в езически времена различните племена и народи са отбелязвали зимното слънцестоене. Колели домашни животни, правели богати трапези, палели големи огньове с пънове и празнували около огъня по няколко дни. Подобни традиции остават и досега при много народи по света – например горенето на „бъдник“ у нас или на „юле“ в Северна Европа. В Римската империя тези празненства (Сатурналии) започвали от 17 декември и траели 7 дни. През това време се правели жертвоприношения в храма на Сатурн и имало огромни банкети за всички граждани. А дори робите били временно освобождавани по време на празненствата.
В края на 3. век император Аврелиан (270-275 г.) възвръща силата на Римската империя и налага празника на Бога – Непобедимо Слънце (SolInvictus). Този празник е бил точно на 25 декември, което тогава се е считало за зимното слънцестоене – след него денят започва да нараства. Този празник е бил наречен Рождество на Непобедимото Слънце (Dies Natalis Solis Invicti). Всъщност
на този ден са празнували и божеството Митра.
Според историка Квинт Руф култът към Митра влиза в Римската империя през Мала Азия, по-точно от Фригия. Този култ се е развил като затворено общество на мъже – висши администратори и особено офицери от армията. Ето защо Богът Слънце (Sol Invictus) в Римската империя е бил тогава патрон на войниците. Много от императорите, които са били предимно воини, са правили короните си като лъчи от слънце. Повечето почитатели на Митра стават по-късно християни и изобразявали на места Христос с корона от лъчи.
Sol Invictus е поставян и върху монетите,
като последните подобни монети са на Константин Велики. По негово време е решено неделята Dies Solis – Денят на Слънцето, да бъде неработен (оттам думата навлиза в различни езици, например Sunday на английски).
Най-ранното сведение за празнуване на Рождество Христово е от 336 г., но специална църковна служба (меса) за Рождество Христово се въвежда по-късно. Това става по времето на папа Либерий (от 352 до 366 г.) и е в Рим на 25 декември 354 г. Папа Либерий е канонизиран за светец от Православната църква. Той наредил да се построи най-голямата по това време катедрала на Света Богородица – „Санта Мария Маджиоре“, в Рим. В нея е най-старото мозаично изображение на Света Богородица и малкия Исус.
