Представете си следната ситуация.
Точно започвате работния си ден и сте извадили огромния доклад, който трябва да довършите, когато приятел ви изпраща няколко интересни видеа в Instagram.
Решавате, че ще изгледате видеата за няколко минутки, а когато се опомните, вече е минал час.
Попаднали сте в капана на гледането на видео след видео, докато в същото време пренебрегвате онзи голям доклад, който стои на бюрото ви.
Всички ние искаме да използваме времето си ефективно и продуктивно, особено когато сме на работа. Въпреки това проучвания показват, че 77% от служителите в САЩ, например, използват социалните медии, докато са на работа, много от които по до няколко часа на ден.
Дори и когато нямаме някаква предстояща задача за вършене, ние почти никога не сядаме с телефона в ръка, за да решим изрично, че ще прекараме два часа в TikTok. Как обаче „ще изгледам само няколко видеа” се превръща в прекарани часове в социалните медии?
За да разберат защо хората се хващат на тези капани (и как може да излязат от тях и да се върнат към работата си), университетските преподаватели Кейтлин Ули и Мариса Шариф провеждат редица проучвания сред 6 445 работещи и студенти в САЩ, пише HBR.
Вследствие на тези проучвания те установяват три фактора, които влияят на това дали хората избират да продължат да гледат снимки и видеа вместо да преминат към друга дейност: количеството съдържание, което човек вече е изгледал, сходността на съдържанието, което е изгледал и начинът, по който то е потребявано.
В първата част от проучването авторите се интересували от това дали притегателната сила на капана ще нарасне или ще отслабне, след като човек изгледа няколко видеа. Участници в проучването били помолени да изгледат или няколко музикални видеа или само едно, след което трябвало да отговорят на въпроса дали биха изгледали още едно видео или биха се върнали към работата си.
На теория човек може би очаква, че хората биха се изморили от гледането на музикални видеа, след като са изгледали пет подред, и това би намалило желанието им да гледат още. Проучването обаче установява, че се случва точно обратното. Гледането на пет видеа увеличило с 10% вероятността хората да изберат да изгледат още едно музикално видео, в сравнение с това, ако са изгледали само едно.
След това бил проучен ефектът от представянето на видеата като сходни едни с други. Авторите на проучването показали на участниците две еднакви видеа, но при половината от тях видеата били поставени в една и съща категория (“образователни видеа”), докато при другата половина те не били категоризирани.
След това било установено, че групирането на видеата като сходни по категория увеличава с 21% вероятността хората да изберат да изгледат още едно свързано видео.
В последния етап от проучването авторите се концентрират върху действията на участниците, ако са изгледали няколко видеа едно след друго и ако са изгледали същия брой видеа, но с известни прекъсвания. Една от групите участници трябвало да свърши две неща по работа и след това да изгледа две видеа, докато другата група трябвали да направи същото, но като ги редува (работа, видео, работа, видео).
Въпреки че двете групи правят едни и същи неща, редът им оказва голямо значение – вероятността участниците, които гледали две видеа без прекъсване, да изберат да изгледат още едно, била с 22% по-голяма, в сравнение с онези, които редували работа с видео.
На пръв поглед малки детайли относно реда и вида съдържание, което потребяваме, могат да имат голям ефект върху нашето решение да продължим да потребяваме сходно съдържание. Какво предизвиква обаче този ефект? Предишни проучване сочат, че трите установени от авторите на проучването фактора увеличават достъпността на подобно съдържание.
В този контекст, достъпността се отнася до това колко познато или важно се усеща даден вид съдържание. Когато чувстваме нещо по-достъпно, то става по-лесно за обработване, което ни кара да очакваме, че ще ни хареса повече.
С други думи, хората продължават да влизат в капана, защото гледането на свързано съдържание “се усеща като правилно”, дори и да е в противоречие с това, което всъщност искаме да правим, независимо дали става въпрос за работа или просто за почивка.
Тези резултати също така показват защо е толкова лесно да ни бъде отвлечено вниманието от приложения, като Instagram и YouTube, на работното място. Тези платформи са проектирани, за да улавят потребителите в един капан на социалните медии. Те предлагат кратко съдържание, което улеснява разглеждането на няколко видеа или поста подред.
Те също така предлагат автоматично съдържание, а при някои от тях видеата направо тръгват, което намалява вероятността за прекъсвания. Представянето на потребителите на ангажиращо вниманието им съдържание не е непременно нещо лошо, но достъпността на това съдържание е точно това, което затруднява толкова много излизането на потребителите от капана и връщането им към това, по което са работили преди това.
Добрата новина е, че по-доброто разбиране на това какво прави капанът толкова силен може също така да ни представи необходимите ни инструменти, за да се спасим от него. По-конкретно, капанът е по-вероятно да ни засмуче, ако гледаме много снимки или видеа подред, ако потребяваме много части от сходно съдържание и ако не ни прекъсват, докато потребяваме това съдържание.
Пo тази причина, за да се противопоставите на притеглянето на капана, направете усилия да изгледате само едно видео; ако пък наистина искате да гледате няколко видеа подред, избирайте такива, които изглежда нямат връзка помежду си; или намирайте начини целенасочено да прекъсвате гледането.
Има безброй стратегии, които могат да ви помогнат да прекратите този цикъл. Може да използвате брояч за социални медии, които ви подсеща да направите почивка след определен период от време, да залепите бележка на бюрото си, която да ви напомня да не гледате прекалено много видеа едно след друго или дори съзнателно да си напомняте да гледате различни видове съдържание.
В крайна сметка, няма нищо лошо в това да изгледате видео или две с котки или да прегледате няколко мийма, изпратени от приятел. Това се превръща в проблем, когато потребяването на всичкото това съдържание ви пречи да вършите нещата, които всъщност бихте искали да вършите.
И така, ако се притеснявате, че ще попаднете в капана (или ако вече сте паднали и ви е трудно да излезете), вижте дали можете да намерите начини за ограничаване на сходността, повторяемостта и свързаността на съдържанието, което потребявате. Може да е трудно, но не е невъзможно, а след като успеете да се освободите, ще можете без време да се върнете към онзи огромен отчет на бюрото ви.
