В китното селце Костенец, намиращо се на 80 км от София, се раждат велики българи. Още навремето там е имало голям книжовно-културен център, създаден от Константин Костенечки. Той е бил една от най-забележителните личности на българската литература и книжовност. Малко по-късно Костенският водопад се превръща в муза на Иван Вазов и го описва в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец — пътни бележки“.
Именно сред тази чудна природа се ражда и Ивайло Илчев – млад, красив и амбициозен, доказал, че в родината ни може да се успее. Ивайло се реализира успешно и в чужбина, но в крайна сметка сърцето го тегли към България и доказва, че когато имаш нужните качества, тук може да се реализираш без проблем.
– Живял сте дълги години в Испания, с какво се занимавахте там?
– Заминах за Испания в далечната 2006 г и работех там в цех за металообработване. Доказах, че съм най-добрият и малко след това ме повишиха в началник екип. Оказа се, че българите сме най-трудолюбивата нация.
– Защо решихте да се върнете в България?
– Семейството и приятелите ми липсваха. Каквото и да правиш, колкото и да си успешен в чужбина, винаги си оставаш чужденец. Не съм се чувствал дискриминиран, но сърцето ме дърпаше към родината ми.
– Сега работите в голяма аутсорсинг фирма, с какво Ви привлече?
– Фирмата, в която работя в момента е една от най-добрите в сферата си и ти дава шанс за развитие. Дори в момента има сигурно 200 отворени позиции и ако наистина имаш качества, ти се дава възможност да се докажеш и реализираш. В същото време се грижат много за служителите си и уважават личността, сприятеляват се с хората и сме като едно голямо семейство.
– Колко време Ви беше нужно, за да се издигнете?
– Започнах работа през 2016 г и само след две години вече бях технически ментор. Прекарах много безсънни нощи в учене и усъвършенстване, но усилията определено си заслужаваха. Сега знам, че мога да съм пълноценен и да помагам не само на клиентите, а и на служителите.
– През какви трудности преминахте, докато се докажете? Вашият проект е един от най-трудните на пазара.
– Голямо предизвикателство беше да науча всичко и да имам решение за всеки един проблем. Става въпрос за много и най-различни модели копирни машини, където наистина е сложно да знаеш всеки един детайл, за да може да помагаш на клиентите.
– За какво още мечтаете?
– Искам да се издигна още малко в компанията.
– Ако някога се наложи да се разделите с проекта, в който сте, с какво ще го запомните?
– С много работа и добри колеги. Никога не съм срещал толкова лъчезарни и усмихнати хора, събрани на едно място. По празници, когато се е налагало да работим, се събирахме и пеехме песни между обажданията, имаше момчета, които свиреха с китарите си и колежки, които носеха вкусна храна. Това не се забравя и се носи дълго в сърцето.
– Имало ли е моменти, в които сте искал да се откажете?
– Имало е разбира се. Особено в началото ми се виждаше много информацията и процесите бяха сложни. В същото време имаше толкова много други хора, които са успели да научат всичко и си казвах, защо аз да не мога да успея и така се мотивирах. Но беше много трудно.
– Какъв е примерът, който бихте искали да дадете на младите?
– Да не се отказват никога колкото и да е трудно. Трябва да продължат напред, за да могат да стигнат до успеха и да не спират да се усъвършенстват. В България е по-лесно да се реализира човек. Това ни е родината, семейството ни е тук. Заплатата в чужбина и в България е почти еднаква вече. Така например, в Испания средната заплата в момента е 3000 лв. В България спокойно вече можеш да взимаш 3 000 лв заплата.
