Директор на училище във Флорида беше принуден да подаде оставка, след като в час по изобразително изкуство показа на шестокласници снимка на скулптурата Давид от Микеланджело.
Според родителски оплаквания, на децата е показано порнографско съдържание.
Новината бързо обиколи света и предизвика скандал, създавайки недоумение как шедьовърът на Ренесанса може да бъде обявен за порнография.
Редакторът от BBC Кели Гроувър дава обяснение на този въпрос, като разглежда историята на цензурата в света на изкуството.
Почти от момента, в който 5-метровата гола мраморна статуя е изваяна в оригиналната си форма през 1504 г., шедьовърът се противопоставя на вечни обвинения в непристойност.
Скулптурата дори не е показвана пред пуританските общества през XVI в., преди да бъде снабдена с нелепа набедреница от метални смокинови листа, която да намали нейната нескромност. Едва в средата на XX в. листата са премахнати от слабините на отлятото копие на Давид, изложено в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон като подарък на кралица Виктория през 1857 г.
Според Гроувър, противоречивото решение на Управителния съвет на Класическото училище във Флорида да принуди директорката да напусне, дава отлична възможност да се замислим кои произведения в съвременната история, макар и смятани от някои наблюдатели за недопустимо шокиращи, са променили начина, по който възприемаме изкуството.
Редакторката дава пример с 10 творби, създадени след случая с премахването на смокиновите листа от Давид в Лондонския музей, които са шокирали съвременната общественост и са допринесли за това да се преосмисли истинската същност на изкуството.
1. Марк Куин, „Аз“, 1991 г.
На всеки пет години, в продължение на пет месеца, британският художник Марк Куин изцежда 5 литра от собствената си кръв и ги излива в полупрозрачна, охладена форма на лицето си. Резултатът е постоянно обновяваща се серия от автопортрети, в които художникът с право може да твърди, че е вложил повече от себе си, отколкото който и да е художник преди него.
http://marcquinn.com
За някои наблюдатели продължаващата серия „Аз“ на Куин не е нищо повече от ужасен и вампирски трик. За други творбата е олицетворение на прочувствен и дързък принос към традицията на себепредставянето, за която са допринесли велики художници като Рембранд, Ван Гог и Синди Шърман и е творба, която дълбоко подчертава крехкостта на битието.
2. Алън Джоунс, „Столът“ 1969 г.
След „Столът“ (заедно със съпътстващите го „Стойка за шапка“ и „Маса“) британският поп художник Алън Джоунс е обвинен, че третира предметите като жени и обратното.
Той превръща оскъдно облечени женски манекени в неергономично проектиран комплект от „развратни мебели“.
https://www.tate.org.uk
На Международния ден на жената 8 март 1986 г. творбата е залята с препарат за отстраняване на боя от двойка активисти, ужасени от шовинистичната чувствителност на скулптурата.
Киселината разяжда лицето и шията, разтапяйки формата, в която PVC произведението е застинало завинаги.
3. Пиеро Манцони, Екскрементите на артиста, 1961 г.
През 1961 г. италианският художник авангардист Пиеро Манцони (който година по-рано предизвиква удивление у наблюдателите, когато представя балон, изпълнен със собствения му дъх, като произведение на изкуството), натъпква в 90 консервни кутии 2,7 кг от собствените си изпражнения.
https://www.tate.org.uk
Смята се, че творбата е изработена в отговор на подигравателен коментар, който баща му, собственик на фабрика за консерви, който опреличил работата му на екскременти.
През 2016 г. една от консервите е продадена на търг за 275 000 евро.
4. Изтритата рисунка на де Кунинг, Робърт Раушенбърг, 1953 г.
През 1953 г., същата година, в която кураторите от V&A смятат, че съвременните очи могат да се справят посетителите на музея могат да възприемат в оригинал гениталиите на Давид, художникът Робърт Раушенберг убеждава своя приятел, холандско-американския абстракционист Вилем де Кунинг, да пожертва своя скорошна рисунка в името на експеримент за премахване на следи от платното с гума, а не с четка или молив.
Wikipedia
Резултатът е хартия, изчистена от всякакъв образ, която предизвиква наблюдателите да решат дали това е изображение, или пък истинското произведение на изкуството е празната рамка, която обгражда липсата на артистичното вдъхновение и фантазия.
5. Джуди Чикаго, „Вечеря“, 1979 г.
Триъгълната банкетна маса на американската художничка Джуди Чикаго, състояща се от 39 прибори за хранене, посветени на приноса на жените в културната история (от Сафо до Вирджиния Улф), е възхвалявана заради новаторската си перспектива и осмивана заради шокиращата си вулгарност.
В творбата преобладават около 20 ръчно изрисувани порцеланови чинии, много от които са украсени с разцъфнал символ на пеперуда, наподобяващ вулва.
Смятайки, че в творбата има „твърде много вагини“, съвременната британска художничка Корнелия Паркър презира инсталацията в The Guardian като „всичко, което е свързано с егото на Джуди Чикаго, а не с бедните жени, които тя би трябвало да издига“. „Всички ние сме сведени до вагини, което е малко депресиращо.“, казва художничката.
6. Ричард Сера, „Наклонена дъга“, 1981 г.
В нощта на 15 март 1989 г., 8 месеца преди чуковете да започнат да разбиват Берлинската стена, екип от строителни работници се спуска на площад „Федерал“ в Ню Йорк, за да унищожи стоманената инсталация на Ричард Сера, дълга 36 м и висока 3,6 м, която е издигната 8 години по-рано.
Richard Serra
Според решение на местните власти, новаторската творба на американския художник е превърната в убежище за вандали и че трябва да бъде премахната и откарана в склад.
7. Кристо и Жан-Клод, „Обградените острови“, 1983 г.
През 1983 г. 11 острова в залива Бискейн в Маями са заобиколени с розов полипропиленов плат в продължение на две седмици от художниците Кристо и Жан-Клод.
https://christojeanneclaude.net
Природозащитници обаче протестират срещу инсталирането на творбата, притеснени от дългосрочния ефект на 603 870 кв. м синтетична пластмаса, опъната върху местообитанията на местната флора и фауна.
Аргументът на художниците обаче е диалогът, който творбата предизвиква и който принуждава местните власти и жители да обсъждат крехкостта на средата, в която живеят.
8. Трейси Емин, „Моето легло“, 1998 г.
Леглото е незаменим реквизит в някои от най-великите произведения на западното изкуство – от „Венера от Урбино“ на Тициан до „Спалнята в Арл“ на Ван Гог, от редуващите се голи и облечени Махи на Гоя до дяволския „Кошмар“ на Хенри Фузели, общественото възмущение от инсталацията на британската художничка Трейси Емин на разхвърляното ѝ „Моето легло“ е бурно продължително.
https://www.tate.org.uk
Защитниците на творбата обаче са изненадани, че повече от 80 години след писоара на Марсел Дюшан, едно разхвърляно легло може да предизвика такова възмущение и се питат дали истинското възражение не е от това, че една жена нагло се е настанила в мъжки музей.
Инсталацията „Моето легло“ е представена на изложбата на наградата „Търнър“ през 1998 г.
9. Давид Черни, „Акула“, 2005 г.
Чешкият художник Давид Черни се осмелява да издигне пред посетителите потопена в аквариум скулптура на сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин. За някои творбата е твърде близо до това да постави Хюсеин в ролята на жертва.
Wikipedia
Планираната за началото на 2006 г. изложба на спорната творба в музея в Миделкерке, Белгия, в крайна сметка е отменена с указ на кмета на града Мишел Ландуйт поради опасения, че „определени групи от населението ще сметнат творбата за твърде провокативна“.
Именно Давид Черни е и художникът, който през 2009 г. изобразява България като тоалетна в инсталацията „Ентропа“.
10. Пол Маккарти, „Дърво“, 2014 г.
Понякога желанието за цензуриране се проявява по-скоро от обидени наблюдатели, отколкото от предпазливи куратори.
Такъв е случаят през октомври 2014 г., когато огромната надуваема скулптура „Дърво“ на американския художник Пол Маккарти, издигната за Коледа на площад „Вандом“ в Париж, е съборена от вандали и на практика унищожена.
artnet.com
След като критиците изтъкват приликата на скулптурата с форма на вибратор, колосалната творба трудно може да се опази от посегателство.
Самият художник също не се измъква невредим. Възмутен посетител се нахвърля срещу него и забива юмрук в лицето му.