Предизвикателство на прехода – улавяне на въглеродния диоксид във въздуха

За да избегне негативните ефекти от климатичните промени, светът трябва да ограничи повишавенето на температурите до 1,5°С до края на това столетие. Изпълнението на тази задача зависи от намаляването на емисиите парникови газове, a зелените енергийни мощности не са достатъчно решение, пише в анализ на Международната агенция за енергетика (МАЕ).

Въпреки новите технологии, пълното елиминиране на емисиите не е възможно – някои индустрии няма да могат да бъдат декарбонизирани, посочва агенцията. Затова от съществено значение за постигането на въглеродна неутралност е директното улавяне на въглеродни емисии във въздуха и съхраняването им.

Според оценките на МАЕ е нужно улавянето на въглеродните емисии да се ускори съществено – от 0,01 тона на година сега до 70 млн. тона до 2030 година и 600 млн. тона през 2050 година. Методите за това са различни и включват и естествени процеси – например засаждане на дървета, които улавят въглеродния диоксид.

Реализацията на подобни проекти обаче е с висока цена -разходите по технологичното улавяне на емисии от атмосферата и последвалото съхранение са между 600 и 1000 долара за тон. Въпреки това броят на подобни проекти се увеличава устойчиво през последните години.

За да бъде насърчен процесът, е нужна публична подкрепа, казват от МАЕ и посочват за пример възможности като данъчни облекчения, държавни гаранции или заеми за реализация на проекта, подкрепа за изграждане на инфраструктурата и т.н. Правителствата трябва да оценят ролята на улавянето на въглеродните емисии в атмосферата в своите стратегии за въглеродна неутралност, за да идентифицират технологиите, политиките и пазарните нужди в рамките на регионите, препоръчват още от агенцията.

Пазарите на въглеродни емисии също насърчават развитието на сектора – големите компании, които не могат да намалят своите емисии, търгуват със сертификати за улавяне и съхранение на въглеродните емисии. Тези кредити се търгуват на т.нар. „доброволни пазари“, които се саморегулират без държавна намеса. Сред големите купувачи на подобни кредити са компании като Airbus, Shopify, Swiss Re, Microsoft и швейцарската банка UBS.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *