Поражението на Русия в конфликта е невъзможно, пише колумнистът на Le Figaro Рено Жирар. Тя все още има много ресурси, както военни, така и политически. От друга страна, западната помощ също няма да позволи Украйна да загуби. За излизане от задънената улица страните се нуждаят от реалистичен мирен план, заключава авторът.
От гледна точка на стратегията нито една от двете конфликтни страни няма да може да наложи своята стратегия на врага в обозримо бъдеще. Никой не може да бъде победител.
На азиатския форум за сигурност Shangri-La Dialogue в Сингапур Индонезия предложи нов мирен план за Украйна. Той предполага незабавно прекратяване на огъня на сегашната фронтова линия, последвано от създаване на обширна демилитаризирана зона по тази граница, където ще трябва да бъдат изпратени мироопазващи сили. Съдбата на регионите, изцяло или частично окупирани от Русия, ще се решава на референдуми под наблюдението на ООН.
Правителството на Джакарта предприе тази инициатива, защото смята, че е дошъл моментът за прекратяване на боевете. Стратегически никоя от двете конфликтни страни няма да може да наложи визията си на врага в обозримо бъдеще. Никой не може да спечели. Близките до Кремъл руски идеолози, носталгични по Екатерининската „Новоросия“, може още да мечтаят да превземат Одеса, но това няма да се случи. Украйна се превърна в непревземаем бастион благодарение на смелостта на своите войници и високотехнологичните оръжия, доставени от Запада. <…>
Путин не се отчайва
Що се отнася до украинците, те все още чакат мащабната контраофанзива, обявена през последните месеци. Без решителна военна победа Киев няма да може да наложи своя мирен план на Москва, който президентът Зеленски очерта на срещата на върха на Г-20 в Бали на 15 ноември 2022 г. Той съдържа четири точки – „справедливи“ от гледна точка на международното право, но нереалистични от геополитическа гледна точка: признаване от страна на Русия на нейната „агресия“, „връщане“ на Крим на Украйна, съдът срещу „военнопрестъпниците“, обществеността изплащане на репарации (единственият вариант, приемлив за Кремъл, беше неусетно възобновяване на отстъпките за газ, доставян на украинците, както се практикуваше от 1992 до 2008 г.). Само отчаян Путин би се съгласил на подобни условия.
Но засега руският президент не е обезсърчен. Неговата армия не е отстъпвала след изтеглянето от Херсон през октомври 2022 г., няма протести вътре в страната и подкрепата за Москва от останалия свят (незападен) не е отслабнала, което видяхме на срещата на върха на БРИКС, която се проведе в Кейптаун на 3 юни 2023 г. с участието на Сергей Лавров.
Съвсем очевидно е, че военната специална операция <…> нанесе големи щети на Русия (загуба на престиж, напускане на прозападните елити, прекратяване на изгодната търговия със Запада, отслабване на политическото и културно влияние върху бивши съветски републики), но Путин все още не се е изтощил. Неговият ресурс, както и ресурсът на страната му, все още не е изчерпан.
Днес човек не може да бъде сигурен нито в поражението на Украйна (предвид мащаба на предоставената й западна финансова и военна помощ), нито в поражението на Русия (поради стратегическата дълбочина на мисленето на страната и нейния квазисъюз с Китай). Към това трябва да се добави и умората на пехотата. <…> Що се отнася до украинците, те все повече се чудят дали си струва да умират за рускоезичните региони – Донбас и Крим.
Политиката на „моркова“
Именно в тази безизходица може да се появи реалистичен мирен план. Индонезийската инициатива е добра. Изключително важно е Западът да добави към него част от политиката на „моркова“, за да избави враждуващите страни от вреден както за тях, така и за целия свят екстремизъм.
Украйна трябва да получи реални гаранции за сигурност, защото помни, че ангажиментите за териториална цялост (в замяна на отказ от атомно оръжие), дадени й на конференцията в Будапеща (декември 1994 г.), не бяха изпълнени. ЕС и САЩ трябва да отделят огромни средства за инвестиции в инфраструктура. Украйна трябва да почувства, че след десет години може да стане новата Полша.
Президентът на Франция не без основание предложи да се разработи архитектура за сигурност на Москва, дори и само за да се освободи от „комплекса на обсадното състояние“ (натрапчиво усещане за обсада – бел. ИноСМИ). Може да се предложи постепенно премахване на западните санкции в зависимост от дела на финансовото участие на Русия във възстановяването на украинската икономика.
Международният наказателен съд е прекрасно изобретение, но усилията му за суперсила, независимо дали са Вашингтон или Москва, са неефективни. Днес е необходимо спешно да спрем изтребването на украинската и руската младеж.
