В близо 90% от случаите търговците, които предлагат бързо кредитиране, използват нелоялни търговски практики и нарушават специалния закон, засягащ отпускането на финансови ресурси.
Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев.
Той визира проверки, извършени от агенцията от началото на лятото. Към настоящия момент, са проверени около 30% от търговците на бързи кредити. Проверките са свързани с прочитане, анализиране и осмисляне на договори и счетоводна информация, за да може да се прецени какво е събрано като средства от потребителите и дали това, което е събрано от тях е наистина дължимо по договор, и ако е дължимо по договор, който са сключили, съответства на специалния закон.
От КЗП са констатирали нелоялни търговски практики, като например такси за управление на кредита, начисляване на различни наказателни лихви и всякакъв вид плащания, свързани със задължения, които потребителят не би трябвало да има по закон.
Председателят на КЗП посочи, че усвояването на средства за разглеждане на документация е нещо, което е забранено в специалния закон, защото това е дейност, присъща на финансова институция и за нея тя получава своята възнаградителна лихва.
„Дори имаме такси, които приближават и размера на кредита за експресно разглеждане на документи“, отбеляза той, като уточни, че събирането на такси и комисионни за експресно разглеждане на документи и оценка на кредитоспособността на потребител е невъзможно, забранено и неморално, защото дружествата за бързи кредити така или иначе предлагат експресна услуга.
Алипиев обясни, че когато се ползва небанковото кредитиране, обичайно това са сделки и търговски решения, за които потребителят взима решение в рамките на 15 – 20 минути или час, което е абсолютно недостатъчно за вземане на информирано решение.
„Към настоящия момент формата, която служи за измерител за оскъпяване на кредита, е една и съща и за банковия кредит, и за небанковото финансиране. Това е една сложна форма на годишен процент на разходите, в която се объркват дори хора, които работят експертно с нея, камо ли да очакваме от потребител, дори да му дадем съвет за какво да внимава, той да може да асимилира и разбере, за да може да вземе информирано решение за 15 – 20 минути или час“, добави той.
Председателят на КЗП допълни, че трябва да се направи ясно разграничение, че небанковото финансиране и банковото финансиране на потребители са две различни неща и са насочени към две различни групи хора.
„Обичайно тези, които не могат да ползват по-евтиния банков ресурс, ползват по-скъпото небанково кредитиране. Но едното и другото са две различни неща и няма логика да следват едни и същи регулации в един и същи закон. Доколкото небанковото кредитиране е насочено към особено уязвима група потребители, които ползват този ресурс за удовлетворение на крайни нужди, за спешно възникване на необходимост, било то дори и за здраве, те трябва да имат ясен способ, по който ясно да разбират бързо стойността на това, което ще трябва да върнат“, обясни Алипиев, като посочи, че това е добре както за потребителите, така и за търговците, защото когато един потребител, заради незнание си, изпадне в неплатежоспособност, това рефлектира негативно върху търговеца.
Алипиев отбеляза, че всеки, който ползва пари назаем, трябва да е наясно, че това струва пари.
„Когато не си одобрен поради някакви причина от банката и не можеш да ползваш по-евтиния банков ресурс, ти ползваш по-лесно достъпния ресурс на небанковото кредитиране, ти си по-рисков потребител, по-лесно взимаш тези пари и е нормално ползването на тези пари да струва повече пари, отколкото в банка. Но потребителят трябва да знае колко може да върне като максимален размер – нещо, което към настоящия момент не е предвидено в така действащата правна уредба“, каза още той.
Председателят на КЗП подчерта, че очаква директивите, които са разработени, да бъдат факт и да сме задължени в националното законодателство да ги имплементираме и що се отнася до бързите кредити да се дава по-лесен и разбираем начин информация на потребителите като крайна стойност, която да включва абсолютно всички плащания по кредита, били те дори и наказателни плащания, свързани с нередовни обслужвания на кредита, и пр.
„Имаме произнасяне за нелоялни търговски практики, които са свързани с даване на невярна информация на потребителя за срок, в който може реално да усвои парите, защото едно търговско послание „кандидатствай за кредит при нас и до 15 минути ще получиш парите“ действа доста привличащо на потребител, който е в крайна нужда и има необходимостта от бързото усвояване на финансов ресурс, но реално това е абсолютно невъзможно, най-малко заради технологичното време, което е необходимо за обработка на документи, банкови преводи“, обясни Алипиев и уточни, че такива търговски послания стимулират потребителя да взима бързо търговско решение вследствие на предоставяне на невярна информация.
Санкциите, които са свързани с прилагането на нелоялни търговски практики, са в размер до 50 хил. лева.
„Това за един търговец има очаквания санкционен възпитателен ефект. Но за един търговец, който е с много големи обороти – стотици, милиони, милиарди, санкция от 50 хил. лева за нелоялна търговска практика е абсолютно несъизмерима с колективната щета, която той е нанесъл на потребителите от това свое нелоялно търговско поведение“, коментира председателят на КЗП. Той е категоричен, че санкциите следва да са съобразени и с оборота на търговеца.
Председателят на КЗП добави: „Ние разбираме, че това е нов бранш, който е в подем и привлича след себе си много търговци, които искат да упражняват стопанска дейност, защото от това следват бързи и големи печалби, но този интензитет трупа след себе си много нелоялни търговски практики, които изкривяват пазара, и които могат да бъдат пресечени не само с контролна дейност. Тук вече трябва и законодателят да се включи и да има някакви законодателни инициативи, които да могат да подпомогнат контролната дейност. На този пазар са близо 200 търговци, които упражняват отпускането на бързи кредити и какъвто и контрол да има, той няма как да следва бързината, с която се развиват икономическите отношения между търговеца и потребителя“.
БГНЕС – София / България
