Всички знаеха, че след местните избори България няма да е същата. Мнозина смятаха, че кметският вот ще счупи сглобката.
Голямата новина обаче дойде не от некоалицията, а от ДПС. Почетният председател д-р Ахмед Доган се върна в активната политика и пое отново кормилото на партията.
10 години, откакто се оттегли от председателския пост, Доган не даваше отговор на въпроса ще застане ли отново на първа линия. Но с отсъствието си присъстваше активно в живота и на ДПС, и на страната.
„Предпочитам да мълча. Но съм убеден, че мълчанието е също форма на изказ при правенето на политика„, категоричен бе Доган.
Един от близките му хора каза преди години, че той би се върнал отново в светлината на прожекторите само ако в България наистина стане крайно тежко и неудържимо, ако външният свят се промени изключително тревожно и това надвисне над страната. С една цел – да помогне на България.
Този момент дойде. От двете ни страни водят войни, пред рецесия сме, Шенген и еврозоната ни се изплъзват, пет поредни парламентарни избора доведоха до сглобка, която повече скърца, отколкото работи.
Връщането на Доган в центъра на политическата координатна система има три вектора. И най-късият от тях е партийният. Много по-важни са държавният и геополитическият.
България буксува твърде дълго време, а хоризонт пред нея така и не се отваря. За да се случи това, страната ни има нужда от обединение около националните цели – Шенген, еврозоната и европейския стандарт на живот.
За целия 32-годишен преход само един човек е съумявал да формулира дългосрочна визия – Доган. Така, както зададе пътя към ЕС и НАТО, както посочи обединяващия патриотизъм като изход от разделеното общество, както изведе като приоритет чистите храна, вода и въздух, далече преди Европа да заговори за зелена сделка, както посочи водорода като енергията на бъдещето. И така, както създаде най-успешната управленска коалиция, постигнала най-добрите икономически резултати в началото на века.
Макар днес мнозина да са шокирани от оставката на Мустафа Карадайъ, рокадата на върха в ДПС всъщност не е изненада. Знакът за нея бе даден още на рождения ден на Карадайъ, когато Доган му честити празника с обръщението „драги“. В партията разчетоха това като първи жълт картон.
Ще се намесва ли Доган в държавните дела? Най-вероятно този периметър ще остане запазен за Делян Пеевски, който вече доказа, че знае как да решава проблемите на хората и да укротява страстите в некоалицията. Когато държавата буксува, Пеевски върши работа.
Ролята на Доган ще бъде тази, която умее най-добре – на стратега, който посочва пътя за излизане от кризите, но и за ускорено икономическо развитие.
Визията за бъдещето осмисля и връщането на Доган на балканската и световна сцена. В турбулентните времена на две войни, на сложни взаимоотношения със съседните държави и на разнопосочни външнополитически сигнали, които даваме през последните години, България повече от всякога има нужда от визионер, който да посочи прекия път за връщане на доверието на западните ни партньори, за превръщане на държавата ни в двигател на региона.
И не на последно място – да докаже, че българският етнически модел може да бъде надграден.
