Тази седмица The Beatles отново заемат първото място в класациите, което е доказателство за трайната им популярност повече от 50 години след разпадането им.
Новата песен на групата Now and Then, създадена с помощта на последните постижения в областта на дигиталните технологии, не само си осигурява първата позиция в класацията за дигитални продажби на Billboard, но и демонстрира гениалните маркетингови ходове, които поддържат актуалността на легендарния състав, посочва маркетинг експертът Роб Уолкър за Fast Company.
За създаването на песента, чиито корени са в демо запис на Джон Ленън от 1977 г., е използвано машинно обучение и по-конкретно – за разпознаването на гласа на Джон Ленън, изолиран след това от други звуци, за да може да се използва в нов запис. ML технологията позволява и включването на китарно соло на Джордж Харисън, наличнo още от първия опит за издаване на песента през 90-те години на миналия век.
Рекламирана като „последната песен на Бийтълс“, Now and Then е стратегически разгърната като събитие, смята Роб Уолкър. Тя идва с музикален клип, режисиран от Питър Джаксън, включва тийзър видео, както и B-Side на Love Me Do.
Всичко това гарантира завръщането на поколения почитаттели на групата към богатото творчество на Тhe Beatles. Употребата на най-новите технологии добавя съвременен блясък към силната носталгия по групата, като в същото време е напомняне за новаторския подход към звукозаписа, който The Beatles винаги са имали, подпомагани от продуцента Джордж Мартин.
Now and Then се корени в предишни проекти, свързани с историята на групата, като се свързва със стари демо записи на Ленън, преработени в песни на The Beatles за колекцията Anthology през 90-те години на миналия век.
Този модел на извличане на информация от собствената история на групата допринася за възприемането ѝ като вечна, осигурявайки постоянен интерес и задълбочени разговори за творчеството на музикантите, казва още Роб Уолкър за Fast Company.
Въпреки че мненията за Now and Then са различни, включително скептични, песента подчертава непреходното величие и безкрайното наследство на състава.
Както отбелязва музикалният критик на The New York Times Джон Парелес, „съществуването на песента е по-важно от качеството ѝ“, което затвърждава идеята, че The Beatles продължават да бъдат тема, която си струва да бъде обсъждана.
Бандите са едновременно социални групи, творчески единици и икономически субекти. Бизнес „марката“ очевидно може да продължи да съществува дълги години, след като другите елементи спрат да функционират, което се е случвало и с други изпълнители и групи.
В основата на този проект обаче е присъствието – дори призрачно – на действителните четирима души, които съставляват творческата и социална основа на марката The Beatles. Едно от най-важните неща, които демонстрира „последната“ песен на групата, е значението на междуличностните връзки – те в крайна сметка са истинският двигател на творческия успех.
