Всички знаем, че България се освобождава официално на 3 март 1878 година, следствие на Руско-турската война от 1877-1878 година. Но знаете ли кое е последното голямо българско въстание, преди да се случи Освобождението. То е в периода юни-юли 1877 година, пише Poznanieto.bg.
Какво трябва да знаем за Каварненското въстание?
Това въстание е в периода 25 юни – 24 юли 1877 година, а причината за него е логична – започналата война между Османската империя и Русия.
В отговор на десента на руските войски в Мачин (Северна Добруджа) на 22 юни 1877 години, заселените в Добруджа черкези, част от турците, започват изстъпления срещу българското население в областта. Това води след себе си реакция от страна на българите, които се въоръжават и водят битка в защита на своя живот.
Добруджанският Батак
За съжаление, първото пострадало село е Башикьой. Селяните там успяват да убият повече от 80 черкези, но след 3 дни продължителен бой, те губят неравната борба. Селото е опожарено и подложено на невиждани погроми. Това води след себе до реакция във вестник “Български глас”, който нарича събитието “Добруджанския Батак”.
Уви, тези събития не са изключение, и подобен род изстъпления се случват в поредица от български села в Добруджа. Всички оцелели български бежанци се събират в град Каварна, където да дадат отпор на развилнялия се башибозук. Това се случва на 7 юли 1877 година.
Сраженията при Каварна
Българите се обръщат към местния каймакамин (управител), който да ги защити от въоръжения башибозук. За тяхна изненада, на 9 юли същият каймакамин се появява пред каварненци и иска от тях 100 000 пиастра. Те трябвало да се съберат от българското население, като откуп, за да не бъде разрушен градът.
Българските първенци заявяват, че това е непосилна сума за тях и това води до посегателства срещу тях. Но каварненци са подготвени за подобен тип развитие и успяват да отблъснат нападателите извън пределите на града. Това води след себе си до поредица от атака върху града и в крайна сметка той пада.
Оцелелите българи бягат към крепостта Калиакра, някои се затварят в местното училище търсейки спасение от развилнелия се башибозук. Тогава се намесва в тяхна помощ Еранос Ераносян.
Кой е Еранос Ераносян – „Избавителя“
Той е арменец по произход и е началник на военния телеграф в Балчик. Той разбира какво се случа и тайно от неговите началници, изпраща телеграми на чуждите консули във Варна и европеските представители в Цариград за кланетата в Каварна и региона.
Със съдействието на бургаския началник на телеграфната станция Христо Григоров тя стига до знанието на дипломатите. Това води до съответния натиск върху турските власти да спрат кланетата.
Но ролята на Ераносян не се ограничава само в това. Той се договаря с каварненския каймакамин и влиза начело на група войници, за да спре кланетата в Каварна. Но там му е заложена клопка от османската власт. Група черкези го разпознават и го застрелват на място.
Завършек на въстанието
На 24 юли, варненските консули намират оцелелите каварненци в полуразрушените крепостни стена на Калиакра. Те им предлагат убежице във Варна, но каварненци отказват. Те казват, че искат да останат тук, а някои дори искат да се бият на страна на руснаците в започналата война. Така част от каварненци се включват на страната на Русия.
Оцелелите не трябва дълго да чакат – на 8 февруари 1878 година, те посрещат генерал-майор Николай Янов, който освобождава града от турските власти. Така тяхната героична съпротива има щастлива развръзка.
