Почти половината от работещите в САЩ не използват всички полагащи им се дни отпуск, показва проучване на изследователския център Pew.
Сред причините, които посочват, са твърде много работа, опасения от изоставане и нежелание да помолят колегите си да поемат техните задължения.
Има обаче една причина, която служителите често не си признават. И тя е, че предпочитат да са прекалено заети, отколкото да не са достатъчно натоварени с отговорности.
Често изпитваме по-голямо усещане за собствената си стойност, когато работим, отколкото когато си почиваме. Работата е не само начин да сме заети, но и да докажем своята ценност – пред другите и пред себе си, пише в анализ по темата Harvard Business Review.
Потапянето в работата помага да избягваме усещането за неадекватност, тревожност, самота, тъга и празнота, което може да се появи, когато имаме свободно време.
Страхуваме се да не ни е скучно.
Дори и да не изпитваме особено удоволствие или страст към работата си, често смятаме, че тя предизвиква по-малко тревоги, отколкото алтернативите. Резултатът е, че без подходящи предпазни мерки, мълчаливо влизаме в съдружие с работодателите, които ни насърчават да се претоварваме.
Така постепенно се превръщаме в работохолици.
Работохолизмът, пише Брайън Робинсън, психолог и автор на книгата „Приковани към бюрото“, е „компулсивно разстройство, което се проявява чрез самоналагане на изисквания, неспособност да се регулират работните навици и прекомерно отдаване на работата – като се изключват повечето други дейности в живота“.
Нарича се работохолизъм именно, защото е форма на самоанестезиране.
Независимо дали избраният наркотик е работата, алкохолът, наркотиците, интернет, видеоигрите, храната, пазаруването или безброй други дейности, целта е да избягаме от чувства, които не искаме да изпитваме.
Иронията е, че полагането на дълги и непрекъснати часове работа и постоянното мислене за нея, всъщност затруднява пълното поглъщане и ангажиране със задачите ни. С течение на времето това води до намаляване на производителността, по-висока степен на прегаряне и дори повишена вероятност от смърт.
Проучване на Световната здравна организация от 2021 г. установява, че работата по 55 или повече часа седмично – в сравнение с нормалните 35-40 часа, е свързана с 35% по-висок риск от инсулт и 17% по-висок риск от смърт от сърдечно заболяване.
Това, което отличава работохолизма от другите форми на пристрастяване е, че той е не само социално приемлив, но и материално и социално възнаграден.
Ако не сме направили необходимото самоизследване, за да признаем и разберем какво е причината за преумората ни, повечето от нас продължават да подхранват зависимостта си, без дори да признават, че имат такава.
Тони Шварц – главен изпълнителен директор на проекта „Енергия“ и автор на книгата „Начинът, по който работим, не работи“ и Ерик Севърсън, директор на отдела по човешки ресурси и ESG в Neiman Marcus Group, се борят през цялата си професионална кариера с работохолизма.
През първото десетилетие от кариерата си Ерик работи по 12 часа на ден, плюс едночасово пътуване в двете посоки. След поредица от лични предизвикателства той най-накрая решава да се обърне към психотерапевт за първи път в живота си. Започва да практикува ежедневна медитация и се потапя в литературата за бърнаут (професионално прегряване).
През 2009 г., докато работи в Gap Inc, Ерик помага за създаването на инициатива за въвеждане на научените от него практики в компанията. Първата стъпка е наречена „Работна среда само за резултати“, което позволява на корпоративните служители да работят за постигане на резултати, а не да полагат определен брой часове.
Понастоящем Ерик е главен директор „Човешки ресурси“ в Neiman Marcus и заедно с Тони Шварц разработват съвместно обучение на лидери и служители за по-умело управление на енергията, така че да са по-устойчиви и пълноценни.
Но при цялата си убеденост и отдаденост Ерик все още намира за постоянно предизвикателство да устои на натиска да цени работата над всичко останало в корпоративния свят, който продължава да възнаграждава предимно тези, които се стараят най-много.
Това е вярно и за почти всяка компания, с която е работил Тони. Преди 20 години той основава проекта „Енергия“, за да представи на компаниите научни доказателства, че периодичната почивка води не само до по-добро здраве и по-голяма удовлетвореност на служителите, но и до по-устойчиви резултати и производителност. Всъщност той се застъпва за това, което сам трябва да научи.
Когато става въпрос за преумора, Тони е създал безброй рационализации за часовете, в които работи. Обича това, което прави. Не го чувства като работа. Изпитва огромно удовлетворение, че въвежда положителна промяна в живота на хората. Въпреки тези благородно звучащи оправдания, работата е предпочитаният „наркотик“ на Тони. Тя е най-надеждният начин да изпитва чувство за собствена значимост – и да избягва трудните емоции.
В един момент Тони решава да посети среща на Анонимните работохолици (да, има такива). Когато си тръгва, един от малцината участници му казва: „Добре дошъл във френската съпротива. В Ню Йорк има пет милиона работохолици, а ти току-що се запозна с единствените четирима, които се възстановяват“.
И така, за да не стигате до среща на Анонимните работохолици, двамата експерти предлагат няколко стратегии, с които може да въздействате на психиката си.
Признайте степента на пристрастяване към работа
Задайте си тези въпроси:
Колко ясен и съсредоточен е умът ви, когато работите дълго и продължително?
Доколко сте уморени?
Какво е въздействието върху настроението ви?
Каква е цената за другите хора в живота ви?
Два основни ангажимента: сън и упражнения
Изключително важно е да дадете приоритет на това да спите достатъчно часове всяка нощ, за да се чувствате напълно отпочинали, каквото и да означава това за вас. За по-голямата част от хората, това са поне седем часа.
Вторият ангажимент е да правите поне 20 до 30 минути упражнения през деня. Тези практики са ключови за избягване на бърнаут.
Дейност, която ви доставя най-чисто удоволствие
Направете я нещо, което ви дава най-голяма свобода от работата.
За Тони това са танците и тенисът. За Ерик са медитацията и тренировките.
Каквото и да решите да правите, планирайте го в определени часове всяка седмица. По този начин значително увеличавате вероятността да го осъществите.
Вслушайте се в тялото си
Хората не са създадени да работят като роботи на високи обороти, непрекъснато, за дълги периоди от време.
Най-добре се чувстваме, когато работим не повече от 90 минути наведнъж и след това си почиваме.
Тялото е най-надеждният барометър дали имате нужда от обновяване и презареждане, но често пренебрегваме сигналите му.
Като се има предвид колко много се възнаграждава преумората в нашата култура, разумно е да очаквате, че ще се появи известно безпокойство, когато си дадете време за почивка и обновяване. Вместо да бързате да се върнете на работа, вижте дали можете просто да поседите малко по-дълго с тези усещания.
Колкото повече можете просто да наблюдавате частта от себе си, която е тревожна, толкова повече ще откриете, че това не е цялата ви същност.
Способността ви да не работите постепенно ще нараства. Когато става въпрос за борба с прегарянето и смекчаване на работохолизма, дори и малко грижа за себе си е от голямо значение, допълват двамата експерти.
