амо на жени е разрешено да живеят в Умоджа – кенийското село, което е основано като убежище за оцелели от сексуално насилие.
Джейн казва, че е била изнасилена от трима мъже, облечени в униформи на Гурки. Тя пасяла козите и овцете на съпруга си и носела дърва, когато била нападната.
„Чувствах се толкова засрамена и не можех да говоря за това с други хора. Те направиха ужасни неща с мен“, споделя Джейн, а в очите й оживява болката от преживяното.
Тя е на 38 г., но изглежда значително по-възрастна. Показва дълбокия белег на крака си, където е била порязана от камъни, когато са я бутнали на земята. С тих, колеблив глас тя продължава разказа си.
„В крайна сметка казах на майката на съпруга ми, че съм болна, защото иначе трябваше да обясня нараняванията и депресията си. Лекуваха ме по традиционния начин, но не помогна. Когато тя каза на съпруга ми за изнасилването, той ме би с бастун. Така че избягах и дойдох тук с децата си.”
Джейн е жител на Умоджа – село в пасищата на Самбуру, в Северна Кения, заградено с ограда от тръни. Кози и пилета се разхождат наоколо, избягвайки бамбуковите рогозки, на които жените седят и правят бижута, които да продават на туристите. Пръстите им работят бързо, докато говорят и се смеят помежду си. Дрехи се сушат на обедното слънце върху колибите, направени от кравешка тор, бамбук и клонки. Тишината се нарушава от птичи песни – пронизителни, внезапни и славни. Това е едно съвсем типично село за Самбуру, с изключение на едно нещо – там не живеят мъже.
Жените носят традиционни Самбуру рокли от шарени поли, ярко оцветени ризи и канга (цветна наметка), вързана на раменете им. Колиета, изработени от нанизи от ярко оцветени мъниста, образуват зашеметяващи кръгли шарки около вратовете им. Цветното облекло контрастира със сухия въздух, терена, суровото слънце и издигащият се прах, който изпълва въздуха.
Селото е основано през 1990 г. от група от 15 жени, оцелели след изнасилвания от местни британски войници. Населението на Умоджа е нараснало, включвайки жени избягали от детски брак, FGM (женско генитално осакатяване), домашно насилие и изнасилване – всички тези неща са част от културни норми и особености сред Самбуру.
Ребека Лолосоли е основателят на Умоджа и матриархът на селото. Тя била в болница и се възстановявала след побой нанесен й от група мъже, когато й хрумнала идеята за общност само за жени. Побоят бил опит да й бъде даден урок за това, че се е осмелила да говори с жените в селото си за техните права. Самбуру са тясно свързани с племето Масаи и говорят подобен на техния език. Те обикновено живеят в групи от пет до 10 семейства и са полуномадски скотовъдци. Тяхната култура е дълбоко патриархална. На племенните събрания мъжете седят във вътрешен кръг, за да обсъждат важни въпроси, докато жените седят отвън и само от време на време им е позволено да изразят мнение. Първите членове на Умоджа идват от изолираните села Самбуру, разпръснати из долината Рифт. Оттогава жените и момичетата, които са чули за убежището, идват и се учат как да търгуват, да отглеждат децата си и да живеят без страх от мъжко насилие и дискриминация.
В момента в Умоджа живеят 47 жени и 200 деца. Въпреки че жителите живеят изключително пестеливо, тези предприемчиви жени и момичета имат редовен доход, който осигурява храна, дрехи и подслон за всички. Ръководителите на селото управляват къмпинг на километър край реката, където отсядат групи сафари туристи. Много от тези туристи и други, преминаващи през близките природни резервати, също посещават Умоджа. Жените взимат скромна входна такса и се надяват, че щом влязат в селото, посетителите ще си купят бижута, изработени от тях в занаятчийския им център.
Лолосоли е висока и силно сложена жена, обръснатата й глава е украсена с традиционните орнаменти от мъниста Самбуру. Много жени в Умоджа казват, че Лолосоли е била изправяна пред многократни заплахи и атаки от местни мъже, откакто е създала селото, но не се обезсърчава. Нейната дъщеря е в Германия и ако човек разговаря с нея вижда, че тя е горда от всичко, което, заедно с другите жени, са постигнали през 25-те години от основаването на селото.
Една от изключителните характеристики на общността Умоджа е, че някои от по-опитните жители обучават и образоват жените и момичета от околните села в Самбуру по въпроси като ранни бракове и генитално осакатяване. Богато украсените бижута с мъниста са важен атрибут на културата на Самбуру. Момичетата получават първите си огърлици от бащите си на церемония, известна като „шиене на мъниста“. Бащата избира по-възрастен мъж „воин“, с който дъщерята ще сключи временен брак по това време. Забременяването е забранено, но контрацептивите са недостъпни. Ако детето забременее, тя е принудена да направи аборт, извършван от други жени в селото.
„Ако едно момиче е омъжено в ранна възраст, това момиче няма да бъде компетентен родител. При раждането те са изправени пред много предизвикателства – разкъсват се, кървят, защото са много млади“, казва Милка, ръководител на академичното училище, построено върху земята, собственост на жените от Умоджа, което е отворено за деца от околните села.
„Дори да изпълняват задълженията си, домакинската работа, пак им е много трудно.”
„Научих се да правя неща тук, които обикновено са забранени на жените“, казва Нагуси, жена на средна възраст с пет деца.
„Имам право да изкарвам парите си сама и когато някой турист купи от моите мъниста, аз съм изключително горда.“
Мемуси избягала от съпруга си само след един ден брак през 1998 г. „Баща ми ме размени за крави, когато бях на 11 години“, каза тя с помощта на преводач.
„Съпругът ми беше на 57.“
Джудиа, приказлива, уверена 19-годишна, дошла в Умоджа на 13 години, след като избягала от дома си, за да не бъде продадена за брак. „Всеки ден се събуждам и се усмихвам на себе си, защото съм заобиколена от помощта и подкрепата на всички тук“, каза Джудиа.
Любопитното е, че за едно село, в което има само жени има и много деца наоколо. Как обаче става това: „Ах“, смее се млада жена, „все още харесваме мъжете. Не им е позволено да живеят тук, но ние искаме бебета и жените трябва да имат деца, дори и да не са омъжени.„
Лотукой е единственият мъж, който може да бъде срещнат в Умоджа. Той пристига в селото всеки ден преди изгрев слънце, за да пасе стадата.
„Децата, дървата и готвенето са женска работа, а мъжете се грижат за животните“, каза ми той, попитан защо жените имат нужда от неговата помощ.
„Смешно е, защото тук не се виждат мъже, но има малки деца, което означава, че жените се срещат с мъже навън“, казва той.
Все още има съмнения за селото в околността. В следващото село Самуел, старейшината, казва, че „повечето мъже имат три до четири жени“. „Това е село на жени, които живеят сами, които не са омъжени – някои от тях са жертви на изнасилване, други са случаи на детски брак. Мислят си, че живеят без мъже, но това не е възможно.“
„Много от тях имат бебета“, продължава Самуел, почуквайки с копието си, за да подчертае мисълта си, „защото срещат мъже в градовете и се съблазняват от тях, а мъжете идват тук през нощта и влизат в колибите им. Никой друг не ги вижда.”
Една от жените в Умоджа споделя, че има пет деца, всички с различни бащи. „Не е добре да си неомъжена и да имаш деца в нашата култура“, казва тя, докато пере бебешки дрехи в синя пластмасова кофа. „Но е по-лошо да нямаш. Без деца сме нищо.”
С нарастването на общността на Умоджа спомените за една от основните причини за създаването на мястото – като изнасилванията, на които са били подложени от британските войници и гурките – не избледняват. „След като една жена бъде изнасилена, тя вече не е чиста според исляма и културата на Корана. Не е честно, защото това се случва без тяхното желание.“, казва Сами Кания.
Много от жените споделят, че не могат да си представят да живеят отново с мъж, след като са живели в Умоджа. Мери, 34, казва, че е била продадена на 80-годишен мъж за стадо крави, когато била на 16 години. „Не искам никога да напускам тази подкрепяща общност от жени“, казва тя.
Мери показва шепа сух боб, който скоро ще сготви за вечеря. „Нямаме много, но в Умоджа имам всичко, от което се нуждая.“
Източник: The Guardian
