Балет „Арабеск“ представя „Сидхарта“ на сцената на Музикален театър

Спектакълът е на 5 април, от 19 ч.

/КРОСС/ Върху великолепната музика на Вагнеровите увертюри от „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, единствената рага на Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе „Сидхарта“

Повестта излиза през 1922 г., а година след това Хесе се отказва от германско поданство в знак на разочарование от германското общество и най-вече от германската политика. Периодът между двете световни войни изпълва европейските интелектуалци с мрачни предчувствия за бъдещето на света.

Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в музиката, танцовия език и образността.

Спектакълът не преразказва историята от произведението на Хесе, а пресъздава основни моменти от развитието й в 9 относително самостоятелно завършени епизоди, със собствена структура и образност. Присъстват главните персонажи на поетичната повест: Сидхарта Буда, множественият образ на Камала , а така също – Реката, символизираща живота, образите на саманите и Лодкаря – всички те, преливащи се един в друг и постоянно менящи се. Присъства и самият Херман Хесе, в изпълнение на Стефан Вучов, през чийто поглед се развива действието.

Защо Мила Искренова избира „Сидхарта“ на Херман Хесе

Мила Искренова споделя, че винаги си е представяла повестта „Сидхарта“ на Хесе, написана през 1922 година като танц още, когато я е прочела за първи път на 16 години. Нейният спомен от това първо прочитане е на неизразимо силно впечатление на красота, една поетична философска повест за търсене на съвършенството.

Много години по-късно от първата среща със „Сидхарта“, Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише „Сидхарта“ и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той; защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише „Завръщането на Заратустра“, защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.

Всички тези открития, споделя Мила Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода, че „Сидхарта“ е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят.

„Сидхарта“ е изключително актуална днес. Периодът , в който е писана повестта, толкова наподобява днешното време така тревожно и заредено в същото време, когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват.

Затова Мила се насочва точно сега към Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.

Мила Искренова за пътят си към към светлината и силата на човешкия дух

Правейки „Сидхарта“, не мислех дали този спектакъл ще е „модерен“. Исках той да е мил, нежен, да отразява светлината като течаща река, реката на живота, която те върти във водовъртежите си, но не те наранява, …
Спектакъл , в който има милост, който дава надежда – това исках да направя… Затова в резултат се получи нещо неоромантично, и леко усмихнато..- мисля, че публиката ме разбира.

Тази тенденция на завръщане към романтизма в момента шества по много танцови сцени. Хората имат огромна необходимост да се потопят в нещо красиво и утешително.. Това е причина да се правят много възстановки и нови интерпретации на класически романтични постановки….

„Казвам това не само , за да изясня мотивите си, но да посоча огромния дефицит от милост , светлина и нежност в отношенията ни…Мисля, че и това беше разбрано.“

Защо да гледаме спектакъла „Сидхарта“?

Спектакълът “ Сидхарта“ предизвика много мнения, някои крайно противоречиви…. Това означава, че силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл „изгаря чувствата“.

Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката ни прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла, изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това – интензивно визуално изживяване.

Затова, ако искате да се провокирате от спектакъла „Сидхарта“, вгледайте се и открийте кодовете – те ще ви обяснят, лично на вас, защото само вие ще сте разгадали кодовете по „вашия“ начин. И това е основната цел – да станат кодове на вниманието на зрителя към самия себе си.

„ Сидхарта“ хвърля духовен мост между времето и пространството в търсене на изход със силата на една невероятно поетична медитация.

Идея и хореография : Мила Искренова
Сценография и костюми : Свила Величкова
Видеопроекции : Никола Налбантов
Музикален консултант : Весела Цанкова

Сидхарта – Васил Дипчиков
Херман Хесе – Стефан Вучов
Буда – Чан Тхе Чунг
Камали, Хора-деца, Река, Самани – Андрея Дякова, Бенедета Граси, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Константина Ханджиева, Мария Касабова, Таня Кацарова, Теодора Друмева, Яна Николова, Валери Миленков, Ервин Есен, Светлозар Тинев, Филип Миланов

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *