От Прага до Пловдив инженери и архитекти вдъхват втори живот на жилищни сгради, построени по времето на комунизма, в Централна и Източна Европа, за да ги подготвят за ерата на климатичните промени, пише ВВС.
Един от най-възрастните жители на една от най-високите сгради в Габрово е бившият инженер Христо Христов. На почти 90 години и „все още обсебен“ от идеята за правилното съчетаване на нещата, Христов живее в блока от построяването му преди три десетилетия. Той бил проектиран през 70-те години на миналия век преди появата на стандартите за енергийна ефективност в България и е завършен през 1994 г.
До 2020 г. 16-етажната сграда била като всички останали жилищни сгради, които се извисяват не само в Габрово, а и в градове в цяла Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, в тях става течение и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и сух, а сметките за енергия са намалели наполовина.
Промяната се дължи на пълното енергийно обновяване на сградата, координирано от Христов. То изисквало съгласието на всички обитатели на блока, но колкото и да е невероятно, такова било постигнато. „Последните няколко души ни въртяха на шиш. Но тук има 80 семейства и дори с пълно финансиране някои хора разбираемо трябваше да бъдат убеждавани. Това са техните домове“, казва Христов.
Сега бетонният блок, който стоял оголен десетилетия наред, е добре изолиран, старите му балкони са остъклени и е боядисан в светли пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово високата сграда поставила началото на бавна промяна за постиндустриалния град. И трансформацията на Габрово от своя страна е част от промяна, която се случва в стотици градове в региона в момент, когато посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни сгради.
Климатичните промени подлагат на натиск градовете да използват по-малко енергия за отопление и охлаждане на сградите и да помогнат за изолирането на обитателите от крайни температури, затова надпреварата за обновяване на тези жилищни сгради става все по-неотложна.
Монолитните небосводи се превърнаха в синоним на градовете в Централна и Източна Европа. Макар че невзрачни апартаменти могат да бъдат видени в много части на Европа, бързата урбанизация на бивши комунистически страни през второто полугодие на 20-и век доведе до това, че бетонни блокове съставляват висок процент от днешния им сграден фонд. Макар че се стигна до еволюция в проектите – от панелни блокове до модернистични кули, те обикновено имаха нещо общо – голи външни стени от бетон или тухли със слаба изолация.
Близо една трета от населението на България живее в апартаменти, построени по времето на комунизма, сходен дял като в Чехия и Полша. В Латвия над 50% живеят в бивши комунистически блокове, а в Естония цифрата достига 70%.
Майлс Глендининг, преподавател по опазване на архитектурата в Единбургския университет по архитектура и пейзажна архитектура, казва, че модернистичните жилищни сгради в Централна и Източна Европа обикновено не са така заклеймявани от обществото като тези в западните градове. Те са просто част от ежедневието в града.
Но с остаряването им жилищните сгради не отговарят на стандартите за енергийна ефективност и възниква въпросът какво да се прави с тях – да бъдат разрушени или обновени?
Разрушаването често е непопулярно и рядко е осъществимо. В България високият процент на частна собственост, около 85%, означава, че сградите ще бъдат проблематични за разрушаване и изграждане наново. Освен това повторното изграждане на жилищните сгради е скъпо. Изследване на учени от Технологичния университет в Талин установи, че разрушаването на блокове, за да бъдат повторно изградени сходни жилищни сгради в страната ще струва три до четири пъти повече от дори интензивно обновяване.
„По много причини блоковете ще останат тук“, казва Драгомир Цанев, директор на „ЕнЕфект“, неправителствена организация в областта на енергийната ефективност в София. Макар че много български жилищни сгради са надживели жизнения си цикъл от 50 години, „някои изследвания показват, че те би трябвало да са не по-малко стабилни в структурно отношение от по-новите сгради, ако бъдат добре поддържани“.
Въпреки това са нужни още данни за пълното разбиране на картината, казва Цанев, особено относно енергийната ефективност. Повечето блокове попадат в енергийните класове E, F и G на ЕС, в които влизат най-лошо представящите се сгради.
И макар че редица посткомунистически страни се опитват да отговорят на тази неефективност, това е не толкова организиран съвместен проект във всички страни, колкото „движение или дори няколко паралелни движения“, стимулирани от много фактори, казва Глендининг. Сред най-силните двигатели са националните цели за декарбонизация и подкрепени от ЕС програми за реновиране.
Друг експеримент в северния град Сау в балтийската страна изолирал сграда с предварително произведени панели от използвани повторно, рециклирани материали на биооснова, за да се намали тяхното въздействие върху околната среда.
Друг вариант е да се реновира цял квартал наведнъж, казва Лихтмаа. Моделът за реновиране на база квартал е по-амбициозен, тъй като ще повиши ролята на местните власти и нуждата от по-голямо участие на местните жители, допълва той. Но този модел може да бъде „уникална възможност за по-големи обеми“ на обновявания, счита Лихтмаа. Реновиране на ниво квартал вече е планирано в някои квартали на Талин.
Обратно в Габрово Христо Христов вярва, че моделът за реновиране на блоковете трябва да включва други подобрения не само енергийна ефективност – най-вече пожарна безопасност. И макар да признава, че заради качването и слизането по етажите, за да проверява дейностите по реновиране вече не може да използва пълноценно коленете си, „усилието си струваше, за да оставя нещо след себе си“.
Цанев казва, че постижението на Христов е със сладко-горчив привкус. „Неговата история трябва да бъде правилото, не изключение, ако искаме да успеем“, отбелязва той.
