„Падна“ първият еднотонен полилей от общо 14-те предвидени аналогични главозамайващи трика, които българската публика ще види в 14-те представления на бродуейския мюзикъл „Фантомът на операта“, гостуващ до 21 април в зала 1 на НДК.
Точно преди антракта на спектакъла посетителите на първото представление в четвъртък вечер станаха свидетели на гвоздея в отмъщението на Фантома, когато огромият полилей с диаметър 3 метра и 6000 кристални елемента се сурна надолу на фона на музикалната тема на Фантома, в органово изпълнение, и се спря малко над главите на зрителите в оркестрината.
Публиката оцени ефекта, но бе отдавна подготвена за него от медиите или от други постановки на мюзикъла по света и у нас, така че елементът на изненада почти липсваше, заместен от тръпката на очакването на чудото. Изобщо в пищния бродуейски спектакъл имаше много чудеса – и технически, и артистични. Или по-скоро – не чудеса, а методичен, добре шлифован перфекционизъм.
Разкошната сценична среда, интерпретираща интериора и екстериора на Парижката опера, се смени много пъти по време на представлението, представяйки ту мрачното лоно на сградата, където господар е мистериозният собственик с обезобразено под маската лице и където той се превръща в таен ментор на обожаваната от него млада певица Кристин Дайе, ту купола на Операта, където Кристин и нейният Раул се изкачват в любовен унес, ту облицованата в злато бална зала, където артистите танцуват, ту лодка, плаваща сякаш по водите на река Стикс… Още повече адмирации от декорите, костюмите и реквизита обаче заслужава вокалното и артистично майсторство на певците. Хариет Джоунс като Кристин Дайе (ще се редува в ролята с Джорджа Уилкинсън) – изключителна! Надим Нааман, който вече 17 години дава гласа си на Фантома, и Дъги Картър като Раул – великолепни. Но и всички в по-малките роли – безукорни: Лара Мартинс (примадоната Карлота, съперница на Кристин), Валерий Кутко (в женския образ на Мадам Жири) и останалите, както и балетът, малкият оркестър, потънал в оркестрината…
Музиката на Андрю Лойд Уебър в тази творба може би повече от където и да било в другите му произведения, е гениална: противно на обичайния схематизъм на жанра, тук историята на главните персонажи не е толкова праволинейна, те са разкъсвани от съмнения, имат да правят избори, които не винаги са предопределени, и това се усеща не само в либретото, но и в музикалния израз…
Първото от 14-те представления на бродуейския мюзикъл „Фантомът на операта“ бе посрещнато, прекъсвано и изпратено с дълги аплодисменти от повече от 4000 зрители, изпълнили дори част от втори балкон на залата. Така ще бъде и на следващите. И тук искам да кажа нещо, което сигурно ще подразни снобите, но няма да го премълча, защото така мисля и защото не съм зрител нихилист: вече има и български мюзикълни постановки на световни образци в жанра, които не отстъпват на бродуейския първенец нито визуално, нито вокално. Или – съвсем малко. Например „Есмералда – парижката Света Богородица“ с разкошната музика на Рикардо Кочанте (както го наричат французите – Ришар Косиант), постановка на Държавна опера – Стара Загора, или „Евита“ на Пловдивската опера. Има и още. Гледайте ги, за да ме опровергаете.
Автор ИРИНА ГИГОВА
