Най-проблематичният маастрихтски критерий, който блокира влизането на България в Еврозоната, е ценовата стабилност, или иначе казано – инфлацията, измерена според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Данните на Евростат, които са единствените меродавни при изчислението на инфлационния критерий, показват, че няколко месеца подред страната ни има сериозен напредък в намаляването на годишната инфлация по ХИПЦ. През декември 2023 г. тя е била 5%, месец по-късно – 3.9%, в края на февруари 2024-а – 3.5%, а през март 2024-а – 3.1% на годишна база.
От посочените нива се вижда, че страната ни има видими успехи в усилията за постигане на ценова стабилност. Усещането на населението за поскъпване на живота в случая няма значение за оценката дали изпълняваме този маастрихтски критерий, или не. Значение имат само числата от безпристрастната статистика на Евростат. А те показват, че независимо от спадащите нива на инфлация у нас, България все още е далече от постигането на маастрихтския критерий за ценова стабилност. Причината е в начина, по който той се изчислява. Според договора за учредяване на Европейския съюз (ЕС) нивото на ценова стабилност, което не трябва да превишава една държава – кандидат за Еврозоната, се формира като средно аритметично от равнищата на трите страни с най-ниска инфлация в ЕС и се прибавят 1.5 процентни пункта. За декември 2023 г. това средно аритметично ниво е 0.47%, за януари 2024-а – 0.97%, за февруари 0.67%, а за март 2024-а – 0.6% годишно. В резултат от това нивата, които годишната инфлация в България не бива да превишава, са били 1.97% за декември 2023-а, 2.47% за януари 2024 г., 2.17% за февруари и 2.1% за март. Сравнението на реалната с допустимата инфлация показва, че негативната за страната ни разлика все още е значителна, макар и да се свива.
Автор:
