Великден (Възкресение Христово) е денят, в който в християнската религия на Великден се чества Възкресението на Сина Божи Исус Христос – на втория ден, след като той е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените-мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
В православното християнство е един от Дванадесетте велики празника и основният подвижен празник в Новоюлианския календар – разположението му в календара определя и това на другите подвижни празници (например Възнесение – 40 дни след Великден, Петдесетница – 50). Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
Първото яйце се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Съществува поверие, че ако докато яйцето е още топло и прясно боядисано тя нарисува кръстен знак на челата на децата в семейството това ще им осигури здраве. Впоследствие яйцата се дават на гостите и домашните и се провеждат състезания с тях, чие ще се окаже най-здраво, като вид гадаене за здраве. Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Популярно е и поставянето на първото боядисано червено яйце пред домашната икона, за да пази дома.
До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош може да се получи червена багра, от смрадлика – оранжева, със зелен цвят – от коприва, в жълто – от орехи и от кори от ябълка или с отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.
