ОБРАЗЪТ НА „ЯН БИБИЯН“ – ПРИКАЗКА НА АБСУРДА, ГОЛЕМ И ПЪТУВАНЕТО, КАТО ИНИЦИИРАЩО ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ЗРЯЛОСТ

Елин Пелин в интернет пространството се среща като град, община, училище, матура, морски нос на Антарктида и някъде накрая се появява като любимият разказвач, чиито произведения са познати на поколения българи.

Реших да видя къде стои в интернет пространството изписан на чужд език, само за експеримент. И да, там също се намира като град, хотел, спа център и морски нос на Антарктида.

Както казва самият Елин Пелин: „Невидени очи скоро забравят“

Но! Намират се и интересни факти, други гледни точки за Елин Пелин и неговото творчество, които се прокрадват в пространството, след усилено търсене и именно с тях ми се иска да ви занимая.

ОБРАЗЪТ

Според  Макс Фрай  (Светлана Мартинчик – руски художник, писател, журналист и критик), известният с веселия си, непоколебим и запомнящ се псевдоним – Елин Пелин е причината тя да открие театъра на абсурда, още докато е на невръстните 6 години.

Тя намира, че книгата с приключенията на Ян Бибиян, е експлозивна смес от историята на доктор Фауст и мита за Голем.

В еврейския фолклор Голем е антропоморфно същество направено от глина или кал, което е било съживявано, чрез изписване на магически думи, които се слагали в устата му.

ОБРАЗЪТ

Най-известната легенда за Голем датира от 16 век и се отнася за пражкият равин Юда Льов Бен Бецалел. В нея Големът е с много променлива метафора и привидно неограничена символика, според която може да бъде жертва или злодей, евреин или не, мъж или жена, или понякога и двете.

Думата „Голем“ се появява в Библията в Псалм 139: 16, גלמי (galmi, my golem) и означава „моя светла форма“, „суров“ материал, несъвършено човешко същество пред Божиите очи.

Именно това несъвършено и противоречиво същество, създадено от кал с името Голем, съзира  Макс Фрай  в образа на глиненото момче на име Калчо в историята за „Ян Бибиян“. Образ, направен от местния грънчар – не за забавление или от самота, но поставено на витрината на работилницата му.

„И сега, разбира се, ми е ужасно любопитно дали българският писател Елин Пелин е изучавал този въпрос конкретно или просто е налучкал тази история?“ – се пита тя.

ОБРАЗЪТ

Можем да ѝ отговорим само с думите на автора:

„Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?“ От „Кал“

Макс Фрай  си задава този въпрос, защото пред очите на изумения читател се случва събитие, чието значение не може да бъде подценено. Калчо оживява като Голем.

„Ян Бибиян забива пръста си под ребрата на Калчо, опитвайки се да стигне дотам, където човекът има сърце, а глиненото момче изпищява от болка и посяга към мъчителя си.“

И едновременно с глиненият човек се съживява и текста, споделя  Фрай. Според нея от този момент нататък назидателната, умерено вълшебна приказка за деца, внезапно се превръща в модел на абсурдната литература за най-малките. И (на места) не само.

Първоначално живото момче сменя главата си с тази на глиненото. При, което, не само не губи грам от своята индивидуалност, но и продължава да живее.

Всъщност, именно сега, с глинената глава на раменете си, малкият пакостник Ян Бибиян изведнъж се превръща в истински приказен герой. Той най-накрая започва да слуша съветите на вълшебните помощници – враните, язди дявола, къса му опашката, и по този начин придобива невиждана сила, сражава се със злия магьосник и печели, спасява красива принцеса и по-младата ѝ сестра.

И на финала, след като получава обратно главата си, Големът отново оживява. Това е глупавото момче Калчо. Което сега става истински човек. Кръгът се затваря.

Ян Бибиян намира себе си и претърпява метаморфоза, едва, когато се среща и сменя главата си със своя Голем – Калчо.

Авторките Дорота Мишука и Маргарита Славова в „Пътуването като иницииращо преминаване в българската и полска детска проза“ глава от том втори на „ТОПОГРАФИЯ НА ИДЕНТИЧНОСТТА“ имат друго обяснение за промяната в Ян Бибиян.

ОБРАЗЪТ

Именно в „долната земя“, Ян Бибиян, извършвайки великото дело да унищожи царството на злото, осъзнава кое е добро, и в него се заражда желанието да преодолее своята тенденция да прави зло и открива същността си.

По този начин приключението на Ян Бибиян в „долната земя“ се превръща в „пътуване“ към себе си, към вътрешното му аз, към искрите на доброто.

В романа, образът на Ян Бибиян, който чрез страдание и борба намира своята човешка същност, обяснява иницииращото преминаване от социален „аутсайдер“ към социална ре-адаптация, от невежеството до самоувереността.

По този начин героят се отдалечава от фолклорната парадигма, за да стане носител на лоши и добри черти и неговата метаморфоза е преминаването от „кошмарно / непоносимо дете“ към млад мъж, който е наясно със собственото си аз.

Изводите оставям на вас.

Олеся Николовa

 

Източник-е-sustnost.com

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.