Задава се глад за експерти, които да се грижат превантивно за срутища и свлачища

От обилните валежи от сняг и дъжд в последните седмици, интензивното снеготопене и големите температурни амплитуди на много места се активизираха срутищни процеси. С повишаването на температурите нараства опасността от активизирането на нови критични точки, особено в дeфилетата и в планинските райони.

Във връзка с това председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски разпореди на областните пътни управления и на пътноподдържащите фирми да извършват регулярни обходи на трасетата, на които има опасност от свличане на скална маса. Работата им ще се подпомага от екипи на тол контрола.

При опасност от големи срутища превантивно ще се затварят участъци, за да се гарантира безопасността на пътуващите. Към момента заради срутища, активизирали се по републиканската пътна мрежа от интензивните валежи през януари, са въведени ограничения в 7 участъка.

При интензивни валежи, снеготопене, замразяване и размразяване на скалните масиви е нормално да възникват срутищни процеси, обясни пред БНР проф. Николай Добрев, от Геологическия институт при БАН, ръководител на секция „Геоложки опасности и рискове“.

Огромен скален къс бе блокирал пътя към Рилския манастир скоро след ремонт на участъка. Снимка: БГНЕС

Огромен скален къс бе блокирал пътя към Рилския манастир скоро след ремонт на участъка. Снимка: БГНЕС

Това, което напоследък наблюдаваме при гара Елисейна, при Рилския манастир, край Мало Бучино, са срутищни процеси, не са свлачища, уточни експертът. Основна причина за тях е топящата се след замръзването вода. „Когато се разтопи, масивът е разхлабен и преминава много често в нестабилно състояние.“

Когато подкопаваме един склон, винаги можем да смятаме, че един от дестабилизиращите фактори е човешката дейност, поясни проф. Добрев.  Антропогенният фактор през последните години се увеличава, потвърди той. „Особено крайпътните склонове – там човешката дейност е един от факторите.“

Относно различните противосрутищни съоръжения Николай Добрев изтъкна, че „не се прилагат мрежи, които да улавят късове с голяма тежест и с висока енергия“.

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

При оценка на един скален масив трябва да се отчетат всички характеристики на потенциалните скални блокове и да се направи анализ как ще падат, като по този начин се оразмеряват и мрежите за задържане, уточни специалистът. „Масовата практика е, по мои наблюдения, с най-обикновени мрежи.“

Специализираните мрежи за улавяне на скални блокове с определени характеристики са няколко пъти по-скъпи от обикновените, поясни проф. Добрев.

Мерки следва да се вземат и за отвеждане на водите извън потенциално опасните срутищни участъци, допълни той.

Всеки склон, всеки скален откос е потенциално срутище. Зависи обаче от различните характеристики на самата скала.“

Запитан има ли човешки ресурс от специалисти за обявените обходи на критичните участъци, проф. Николай Добрев коментира, че се задава „глад на експерти в тази област“ и че те „може би са на критичната граница“.

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Превантивните дейности са задължителни – превантивните огледи и превантивните мерки, подчерта геологът, визирайки постоянно наблюдение, обрушвания, изграждане на подпорни стени в рисковите зони.

Има национална програма за борба със свлачищата, която се актуализира на няколко години. В момента има около 2 200 регистрирани свлачища, посочи проф. Добрев, като акцентира върху оценката и картографирането на геоложките рискове както за свлачищата, така и за срутищата.

Тази система действа. Въпросът е какви са средствата, с които държавата разполага. Дали държавата разполага с достатъчно хора и достатъчно средства, за да могат да изпълнят целия този обем от необходими дейности.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Новините на БНР – вече и в Instagram

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.