Утвърждаването на водещата роля на главния проектант, който да контролира и гарантира качественото изпълнение на инвестиционния проект от началото на процеса до въвеждането на сградата в експлоатация, е ключов приоритет на Камарата на архитектите в България (КАБ) за промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ). В този контекст се обмисля въвеждането на специална застраховка за професионална отговорност на проектантите, която да покрива евентуални материални щети върху стойността на обектите, като в момента се работи активно върху оценка на предложенията на Камарата.
„Очакваме в началото на септември законопроектът да бъде внесен в парламента и да започне неговото обсъждане. Предложенията ни са изцяло в полза на обществото“, коментира председателят на КАБ арх. Владимир Милков на втора кръгла маса по проблемите на законодателството в сектора, състояла се миналата седмица в Народното събрание, съобщиха от Камарата. Във форума са участвали представители на политическите партии в 49-ия парламент, както и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов. Целта на срещата е била да се намери подкрепа и политически консенсус относно реализирането на инициативата на КАБ за законодателна реформа.
Ролята на главния проектант е водеща за успешното завършване на проекта и затова е изведена като работеща практика в много европейски държави. Въвеждането на фигурата на главния проектант ще допринесе за намаляване на корупционните практики, коментират експерти от Камарата.
„Главният проектант е фигура, която присъства в законодателството на всички развити държави. Идеята е да се концентрира отговорността и да се повиши качеството. Така ще е ясно кой носи отговорност за съгласуването на всички части на проекта, за неговата пълнота и законосъобразност. Това е гаранция, че проектът ще бъде изпълнен качествено според неговия първоначален замисъл“, смята арх. Васил Василев.
Предложенията на КАБ са в синхрон с добрите европейски практики, при които има ясно разпределение на правата и отговорностите между участниците в инвестиционния процес, посочват от Камарата. Важен приоритет в инициативата е и дигитализацията на административните услуги в сектора. Това ще позволи на отделните институции да обработват информацията паралелно, а не последователно, както е сега. „В момента се губи много време в ходене между различни институции – общини, Министерството на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство, като се разнасят огромни кашони с папки. Тежките административни процедури с неясен край отказват много инвеститори. Дигитализацията ще направи процеса много по-прозрачен и достъпен“, даде пример арх. Мартин Христов.
Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов посочва, че МРРБ трябва да поеме водещата роля при инициирането на законодателни промени. Във ведомството предстои да бъдат сформирани тематични работни групи с участието на всички браншови организации, които да обсъдят съвместно проблемите в нормативната база. По думите му основен приоритет на МРРБ е въвеждането на електронни административни услуги, което съвпада с предложенията на КАБ за дигитализиране на бранша.
От Камарата споделят, че депутатите са изразили подкрепа относно предложенията за издигане ролята на главния проектант и намаляване на административната тежест. Заявена е и готовност да се работи съвместно за реформиране на законодателството в архитектурно-строителния сектор.
Това е втората кръгла маса по проблемите на законодателството с участието на представители на всички политически сили, която КАБ инициира от началото на годината. Камарата на архитектите в България събра в края на април в Централния дом на архитекта представители на 6 партии в 49-ото Народно събрание, за да им представи инициативите си за законодателна реформа в архитектурно-строителния сектор.
КАБ има десет нормативни инициативи за законодателна реформа. Една от тях е за създаване на национални наредби на МРРБ за преместваемите обекти, както и за зелената система. Целта на тези национални наредби е да заменят стотиците общински, които са с противоречиви норми, които утежняват административните процедури и създават корупционна среда, посочиха тогава от КАБ.
От КАБ предлагат също и нов регламент относно обявените за противоконституционни текстове в Закона за устройството на територията, с които общините прехвърлят задълженията си върху гражданите и инвеститорите, като ги принуждават да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си, като същевременно общините не изпълняват задълженията си за отчуждаване на имотите и обезщетяване на собствениците.
