В Amazon имаше напускания. В Starbucks и Walt Disney – петиции. В Google – призиви за преосмисляне. Ето как работниците в някои от най-известните компании в света отговориха тази година на правило, което би звучало странно преди пандемията: да се стои в офиса поне три дни в седмицата (или четири в случая с Disney). От всички последствия от новата ера на гъвкава работа, това, което беше най-малко очаквано е този корпоративен бунт, пише колумнистът на Financial Times Пилита Кларк.
Оказва се обаче, че това не е единствената изненада. Три години след като милиони служители бяха изпратени да работят от вкъщи въпросът къде и кога работят те остава изключително сложен. Някои неща стават по-ясни, като се започне от степента, в която работниците са готови да се борят за привилегия, която мнозина не са имали преди Covid.Става все по-ясно, че дистанционната работа не вреди непременно на производителността. Сериозни изследвания сочат, че изцяло дистанционната работна сила може да бъде с около 10 процента по-малко продуктивна от тази, работеща изцяло присъствено, но загубите могат да бъдат компенсирани от големи спестявания от офис пространство и наемане на глобален персонал за по-ниски от местните заплати.
И накрая, има голяма изненада относно типа държави, в които работата от дома се разраства.
Изследователи, като икономиста от Станфордския университет Никълъс Блум, очакваха да видят модел богати-бедни като този в отделни страни, където нивата на домашна работа са най-високи сред хората с високи доходи и спадат с намаляването им.
Но данните показват, че езикът, а не доходът, е по-голям фактор.
Една глобална рецесия може да промени това.
