Брането на чай е трудна работа. Особено за жените в Шри Ланка. Те трябва да берат по 18 килограма на ден, за което получават малко над 3 долара. Освен това работят в тежки условия, предимно в планински терени и най-вече – на ръка.
За живота на берачите не се знае много. Може би защото твърде малко външни хора посещават тези райони. Но това е напът да се промени.
Туристическата пътека Pekoe започва да функционира през 2021 г. Създадена е със съдействието на Мигел Кунат, експерт по устойчив туризъм и с финансиране от ЕС и САЩ, пише Euronews. Допреди това Шри Ланка, макар и известна по света, няма подобен турстически маршрут.
Общата дължина на пътеката е 300 километра. Разделена е на участъци от по 12 километра. Целта е всеки да намери по нещо за себе си, независимо дали харесва дългите преходи или просто иска разходка.
Вървейки по тази пътека, минаваш през чаени плантации, борови и еквалиптови гори. Началото е в един от най-известните градове в Шри Ланка – свещения Канди. След това маршрутът се насочва към национален парк, за да финишира в град Нувара Елия, намиращ се на почти 2000 метра надморска височина.
Пътеката е подходяща за туристи от всякакви възрасти и с всякакви възможности. Има много прави и равни участци, част от които минават по протежението на стара жп линия. На други места обаче се изисква сериозно изкачаване.
Как тази туристическа атракция би могла да промени живота на местните хора и най-вече на тези, които берат чай?
Най-вече като привлече повече хора, които пък да започнат да говорят за тях. Не че самите работници не са се опитвали да подобрят положението си, но това се случва много трудно и бавно.
Преди няколко месеца The Guardian им посвети подробен материал, в който разказа за лошите условия на труд и ниското заплащане. В индустрията са заети около 300 хиляди души, а според оценки на ООН почти половината от тях (44%) изпитват трудности да си купят дори храна. Някои работници твърдят, че стоят гладни по цял ден, а в обедната си почивка просто се разхождат, за да не гледат как останалите ядат.
Положението им се подобрява, но твърде бавно. През последните десетина години надниците са се повишили, но имайки предвид ниската база, от която тръгват, това не е особено успокояващо.
С увеличаването на броя на туристите надеждите са, че хората в тези региони биха могли да припечелват повече.
Един от най-добрите начини чужденците да подкрепят местните е да си резервират ношувка в нечий дом. През последните години, подкрепени от различни организации, доста хора правят ремонти на къщите си, за да могат да посрещат туристи.
Друг вариант е посетителите да се повозят на количките, известни като „тук-тук” или авторикша. Традиционно шофьорите са мъже, но вече и някои жени се захващат с този занаят. Запознати с местните обичаи твърдят, че това е почти революция и заслужава подкрепа. Наемането на водач също е възможност да се подпомогнат местните.
Така се оказва, че една разходка в планината може да промени изцяло облика на регион, доскоро забравен от всички.
