Справя ли се Ford по-добре с намаляването на емисиите от конкурента си Toyota? Дали BP е по-екологична от Shell?
За инвеститорите, които се стремят да отстранят от портфейлите си изоставащите в областта на климата компании, това са жизненоважни въпроси, но съществуващите насоки за докладване на емисиите и новите правила, които предстои да бъдат въведени в САЩ и Европа, едва ли ще дадат категорични отговори, пише в свой анализ Reuters.
Повечето големи западни компании използват корпоративния стандарт на Greenhouse Gas Protocol (GHGP) за отчитане на емисиите, като насоките ще бъдат част от рамката на задължителните стандарти на ЕС, които ще влязат в сила през следващата година.
Съединените щати също са напът да обявят подобни правила тази година, а корпоративният стандарт, въведен за първи път през 2001 г. и преразгледан през 2004 г., е залегнал и в други международни стандарти за отчитане на емисиите.
Но насоките, които се наблюдават от Световния бизнес съвет за устойчиво развитие и Института за световни ресурси, определят широко трите основни категории емисии, които компаниите трябва да докладват, като оставят много възможности за тълкуване.
Множество инвеститори, интервюирани от Reuters, заявяват, че макар GHGP да е от решаващо значение за осветляване на корпоративните емисии, може да се окаже трудно да се сравняват компаниите и това до известна степен ще остане така дори и с новите задължителни норми.
„Все повече компании оповестяват информация, но с какво качество всъщност ще се случва това?“, пита Ванеса Бингъл, директор в Alpha Financial Markets Consulting, която консултира мениджъри на активи по въпросите на устойчивото инвестиране.
Емисии през целия жизнен цикъл
Пример за това е автомобилния сектор. Въпреки че 20 от 30-те най-големи автомобилни производители докладват за емисиите, свързани с техните вериги за доставки – известни като обхват 3 съгласно протокола, анализ на изследователската компания Signal Climate Analytics (SCA), цитиран от информационната агенция, показва различни подходи в начина, по който те оповестяват данните, както и факторите, залегнали в основата на техните изчисления.
Към март 2023 г. например само пет автомобилни производители са оповестили своите предположения за средния живот на своите автомобили и за еквивалента на въглероден диоксид, отделян на изминат километър.
Това прави сравненията трудни. Нереалистично ниски стойности за срока на експлоатация биха могли да накарат автомобилите да изглеждат по-малко замърсяващи, отколкото са в действителност, заявява изпълнителният председател на SCA Дейвид Лубин.
В публичното си представяне през 2021 г. пред CDP – организация с нестопанска цел, която управлява глобалната система за оповестяване на въздействието върху околната среда за инвеститори, компании и правителства, японският производител на автомобили Subaru заявява, че неговите автомобили изминават средно по 130 000 км през целия си живот. През 2022 г. компанията не дава допълнителна информация по темата, но търсене в британската версия на сайта за автомобили втора ръка AutoTrader на 31 юли показва 988 Subaru за продажба, от които 263, или една четвърт, са изминали поне 130 000 км.
От производителя коментират пред Reuters, че цифрата от 130 000 км се отнася за автомобилите, продадени в Япония. За ЕС компанията посочва 162 500 км, а за Северна Америка, където се реализират по-голямата част от продажбите ѝ, 228 800 км – информация, която досега не е била публикувана.
Да сравняваш ябълки и портокали
Експертите заявяват, че емисиите от обхват 3 са най-трудни за оценка от трите области, тъй като компаниите трябва да разчитат на данни от клиенти и доставчици за своите изчисления.
Лубин от SCA заявява, че данните от обхват 3 са доста ограничени по своята полезност, без да се проучи как компаниите правят своите изчисления и колко разумни са предположенията, на които се основават техните данни.
Въпреки това много инвеститори внимателно проучват данните за въглеродните емисии, за да преценят колко замърсява дадена компания, къде стои спрямо конкурентите си и как това може да се отрази на крайния резултат и цената на акциите.
За Лаура Кейн, ръководител на отдела за ESG изследвания във Voya Investment Management, която е част от Voya Financial и управлява активи на стойност около 323 млрд. долара, в много случаи това е като да сравняваш ябълки с портокали. Кейн казва, че нейната компания купува данни от трети страни от доставчици на рейтинги, които имат за цел да нормализират и оценят данните, правейки ги по-съпоставими в различните сектори, но това носи своите предизвикателства.
„Между доставчиците има доста различия, предизвикани от непоследователното отчитане от страна на компаниите и различните методики за оценка и обобщаване“, акцентира тя.
В същото време само големите инвеститори разполагат с достатъчно дълбоки джобове, за да плащат за такива данни и да наемат екипи, които да ги оценяват. Това поставя по-малките в неравностойно положение, казват експертите.
Смесица от правила
ЕС въведе задължително оповестяване на въглеродни емисии за около 50 000 компании, опериращи в блока, от следващата година, докато новите правила в САЩ трябва да бъдат въведени тази година. Тези усилия демонстрират желанието на правителствата да заменят смесицата от норми в частния сектор със задължителни правила, които да улеснят борбата с явлението много компании да използват ESG политиките основно с рекламна цел.
Джими Джиа, изследовател в Oxford Smith School of Enterprise and the Environment, заявява, че освен различията в определянето на това какво трябва да се отчита съгласно съществуващите насоки на GHGP, компаниите могат да използват различни начини за изчисление или представяне на данните.
„Инвеститорите трябва да разберат дали разликата се дължи на оперативната дейност, или на това, че предприятията са приложили различни методологии за изчисление“, казва Джиа, съавтор на проучване за съпоставимостта на данните за емисиите.
Друга област на загриженост на инвеститорите е начинът, по който дружествата отчитат собственото си потребление на енергия, или емисиите от обхват 2.
GHGP позволява на дружествата да купуват зелена енергия, за да компенсират своите емисии, като използват договорни инструменти като сертификати за възобновяема енергия, и да отразяват това в своите отчети.
Но протоколът също така позволява използването на различни методи за отчитане – пазарни или базирани на местоположението, когато компаниите изчисляват цифрите по обхват 2. Пазарният подход обаче може да не отразява точно начина, по който е генерирана използваната енергия, което да доведе до заключение от страна на инвеститорите, че дадена компания замърсява по-малко, отколкото в действителност.
„Пазарните методи отварят вратата за творческо счетоводство“, категорични са от британския мениджър на активи abrdn.
От 8400 компании, които докладват данни в световен мащаб на CDP, 70% са докладвали данни за обхват 2, като 31% са посочили както пазарни, така и базирани на местоположението данни, 33% – само базирани на местоположението, а 6% – само пазарни.
Назряващи промени
Европейските и американските регулаторни органи и служителите на ISSB, интервюирани от Reuters, приемат критиките към GHGP, но твърдят, че новите стандарти на ЕС, САЩ и в световен мащаб са само началото на пътя към по-точно отчитане.
Педро Фариа, ръководител на отдела по околна среда в EFRAG, органът на ЕС, който изготвя стандартите за оповестяване на блока, заявява, че приоритет е оповестяванията на емисиите да станат задължителни, преди да се подобри качеството им, и че те са само една част от пъзела.
„В крайна сметка нещото, от което се нуждаете от компаниите, е освен да отчитат емисиите си да докладват своите инвестиции в сферата, плановете си за преход, промените в стратегията си. Някои от тези аспекти са дори по-важни от точните цифри за въглеродните емисии“, казва той.
Консултациите за възможни промени в рамката на GHGP са привлекли над 230 предложения досега, от които 150 са публикувани, а останалите – поверителни. Всички те се очаква да влязат в сила най-рано от 2025 г.
„Цялата обратна връзка, споделена по време на този процес, ще бъде разгледана и ще послужи за определяне на обхвата и потенциалните подходи за извършване на актуализации на съществуващите стандарти или за разработване на допълнителни насоки“, посочва в заключение Панкай Бхатия, директор на GHG Protocol.
