Китай е изправен пред дълъг път, ако иска да постигне надмощие в областта на изкуствения интелект. Азиатският гигант си е поставил за цел да стане лидер в тази област до 2030 г. и този месец представи нови правила за управление на технологията, които са значително по-либерални от очакваното, пише в свой анализ Reuters.
Но затворените онлайн екосистеми, контролът на Пекин върху интернет съдържанието и ограниченията на САЩ върху износа на полупроводници за втората по големина икономика в света ще възпрепятстват планирания от Пекин напредък.
Имаше големи очаквания за това какво може да постигне Народната република с технологията, която се смята за способна да реши някои от най-неотложните предизвикателства на планетата.
„В епохата на изкуствения интелект, където данните са новият петрол, Китай е новата Саудитска Арабия“, заявява през 2018 г. експертът в областта на рисковия капитал Лий Кайфу, цитиран от информационната агенция. Сред причините за тази увереност тогава са множеството данни, обхващащи всичко – от цифрови плащания до електронна търговия, както и правителствената подкрепа и нарастващата армия от предприемачи.
Днес обаче нещата изглеждат далеч по-малко убедителни от гледна точка на Китай.
Последните разпоредби на Пекин относно генеративния изкуствен интелект – при който алгоритми, обучени на базата на огромни масиви от данни (немалка част от които са потребителски), се научават да изпълняват сложни задачи, ще помогнат на технологичните шампиони на страната да пуснат продукти, които да се конкурират с ChatGPT на OpenAI. Съгласно новата политика, която ще влезе в сила от следващия месец, обаче доставчиците на услуги трябва да представят оценки на сигурността. Това означава, че опасенията за националната сигурност ще ограничат развитието на технологията и ще причинят още повече проблеми на индустрията, върху която се фокусира самият президент Си Дзинпин, налагайки брутална двугодишна репресия, целяща да ограничи “неконтролируемото разрастване на капитала”, припомня още Reuters.
Обхватът и изискванията са по-строги, отколкото в други региони като Съединените щати, където едва сега започват да се разглеждат доброволни кодекси за поведение и правила. Европейският съюз също се опитва да прокара законодателство, насочено предимно към „високорискови“ приложения на AI, които могат да се използват за влияние върху изборни резултати, и платформите, които имат над 45 милиона потребители.
И все пак, в сравнение с по-ранния китайски проект от април, който съдържаше почти невъзможни изисквания, като например изискването създаденото от AI съдържание да бъде вярно и точно, последната версия изглежда практична и сигнализира, че Пекин има сериозни намерения да подкрепи до известна степен зараждащия се сектор на изкуствения интелект в страната, посочва информационната агенция и добавя:
“Забележително е, че новите правила се прилагат само за услуги, насочени към потребителите, което предполага, че на бизнес продуктите може да бъде дадена по-голяма свобода на действие. Това би трябвало да е от полза за организации като оператора на търсачки Baidu, първата голяма китайска компания, която предложи отговор на ChatGPT”.
Анализаторите на Goldman Sachs смятат, че групата с капитал 50 млрд. долара, ръководена от Робин Ли, ще бъде сред първите кандидати, които ще получат одобрение за комерсиализиране на своя чатбот, който в момента е във фаза на тестване, и оценяват, че продуктите с изкуствен интелект могат да увеличат годишните приходи на компанията с 13% през 2025 г. Акциите на Baidu в Ню Йорк се повишиха с 30% тази година, надминавайки 9% ръст на индекса Nasdaq Golden Dragon на китайските компании, регистрирани в САЩ.
Въпреки това страната е изправена и пред уникален набор от предизвикателства. Според Wall Street Journal Вашингтон може скоро да затегне ограниченията за износ към Китай, като се насочи към полупроводниците, използвани за разработката на изкуствен интелект. Прекъсването на достъпа до чипове, продавани от Nvidia или AMD, може да върне Baidu и други подобни компании с години назад.
Освен това Китай може и да е изпреварил Запада в областта на мобилните разплащания и други подобни, но китайският интернет е доминиран от шепа гиганти, които са изградили “оградени градини”, където платформите пазят информацията и данните на потребителите за себе си. Това означава, че различните компании ще имат достъп до много различни видове данни. Това е една от причините анализаторите на Bernstein да определят Tencent и ByteDance, чиито приложения за социални медии и видео имат най-голям обхват в страната, като най-обещаващите претенденти за AI върха на местна почва.
Има и други препятствия, които компаниите трябва да преодолеят. Едно от тях са строгата цензура. “Великата китайска интернет стена”, която забранява на гражданите на страната достъпа до неодобрено от властите съдържание, ще ограничи количеството информация, което компаниите могат да използват за обучение на моделите си за AI, а това може да ги постави в неравностойно положение спрямо западните им колеги.
Друг проблем е как да се печелят пари. Microsoft наскоро заяви, че ще таксува 30 долара на месец за функциите на генеративния изкуствен интелект в широко използвания си офис софтуер. Трудно е да се разбере как китайските доставчици на софтуер или облачни услуги като Alibaba могат да налагат високи цени на предприятията от континенталната част на страната, които изостават значително от световните си колеги, когато става въпрос за разходи за ИТ. Кумулативните загуби на подкрепената от Alibaba Megvii, която се готви да излезе на борсата в Шанхай, достигат 1,8 млрд. долара между 2018 г. и 2020 г.; листваните на борсата SenseTime и CloudWalk Technology също остават много на червено. А забавящата се икономика и жестоката ценова война на силно конкурентния пазар на облачни услуги само ще затруднят монетизирането на продуктите с изкуствен интелект.
Но може би най-голямата несигурност идва от това дали Си Дзинпин ще позволи на частните компании, които в момента са водещи в областта на изкуствения интелект, да се развиват достатъчно. Това би било в противоречие с усилията на правителството му да засили контрола върху определени индустрии през последните няколко години.
Макар че сега официалните лица успокояват инвеститорите, че средата за предприемачите ще се подобри, изискванията за лицензиране и най-новите правила за AI подсказват, че Пекин ще запази строг контрол над сектора и го разглежда като изключително стратегически. Това може най-добре да обясни защо регистрираната в САЩ Alibaba през май обяви плановете си за пълно разделяне на бизнеса си с облачни услуги и данни.
Моментът на изкуствения интелект в Китай настъпи, само че с много по-малко обещания, отколкото се очакваше първоначално, посочват в заключение от Reuters.
